Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.