Psalms 139

Для дириґетна хору. Псалом Давидів. Господи, випробував Ти мене та й пізнав,

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Ти знаєш сидіння моє та вставання моє, думку мою розумієш здалека.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Дорогу мою та лежання моє виміряєш, і Ти всі путі мої знаєш,

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

бо ще слова нема на моїм язиці, а вже, Господи, знаєш те все!

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Оточив Ти мене ззаду й спереду, і руку Свою надо мною поклав.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Дивне знання над моє розуміння, високе воно, я його не подолаю!

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Куди я від Духа Твого піду, і куди я втечу від Твого лиця?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Якщо я на небо зійду, то Ти там, або постелюся в шеолі ось Ти!

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Понесуся на крилах зірниці, спочину я на кінці моря,

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

то рука Твоя й там попровадить мене, і мене буде тримати правиця Твоя!

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Коли б я сказав: Тільки темрява вкриє мене, і ніч світло для мене,

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

то мене не закриє від Тебе і темрява, і ніч буде світити, як день, і темнота як світло!

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Бо Ти вчинив нирки мої, Ти виткав мене в утробі матері моєї,

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Прославляю Тебе, що я дивно утворений! Дивні діла Твої, і душа моя відає вельми про це!

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

і кості мої не сховались від Тебе, бо я вчинений був в укритті, я витканий був у глибинах землі!

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Мого зародка бачили очі Твої, і до книги Твоєї записані всі мої члени та дні, що в них були вчинені, коли жодного з них не було...

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Які дорогі мені стали думки Твої, Боже, як побільшилося їх число,

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

перелічую їх, численніші вони від піску! Як пробуджуюся, то я ще з Тобою.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Якби, Боже, вразив Ти безбожника, а ви, кровожерці, відступітесь від мене!

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Вони називають підступно Тебе, Твої вороги на марноту пускаються!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Отож, ненавиджу Твоїх ненависників, Господи, і Твоїх заколотників бриджусь:

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

повною ненавистю я ненавиджу їх, вони стали мені ворогами!...

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Випробуй, Боже, мене, і пізнай моє серце, досліди Ти мене, і пізнай мої задуми,

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

і побач, чи не йду я дорогою злою, і на вічну дорогу мене попровадь!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!