Job 8

І заговорив шух'янин Білдад та й сказав:

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Аж доки ти будеш таке теревенити? І доки слова твоїх уст будуть вітром бурхливим?

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Чи Бог скривлює суд, і хіба Всемогутній викривлює правду?

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Якщо твої діти згрішили Йому, то Він їх віддав в руку їх беззаконня!

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Якщо ти звертатися будеш до Бога, і будеш благати Всемогутнього,

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

якщо чистий ти та безневинний, то тепер Він тобі Свою милість пробудить, і наповнить оселю твою справедливістю,

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

і хоч твій початок нужденний, але твій кінець буде вельми великий!

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

Поспитай в покоління давнішого, і міцно збагни батьків їхніх,

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

бо ми ж учорашні, й нічого не знаєм, бо тінь наші дні на землі,

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

отож вони навчать тебе, тобі скажуть, і з серця свойого слова подадуть:

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

Чи папірус росте без болота? Чи росте очерет без води?

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Він іще в доспіванні своїм, не зривається, але сохне раніш за всіляку траву:

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

отакі то дороги всіх тих, хто забуває про Бога! І згине надія безбожного,

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

бо його сподівання як те павутиння, і як дім павуків його певність...

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

На свій дім опирається, та не встоїть, тримається міцно за нього, й не вдержиться він...

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

Він зеленіє на сонці, й галузки його випинаються понад садка його,

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

на купі каміння сплелося коріння його, воно між каміння вросло:

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

Якщо вирвуть його з його місця, то зречеться його: тебе я не бачило!...

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

Така радість дороги його, а з пороху інші ростуть.

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Тож невинного Бог не цурається, і не буде тримати за руку злочинців,

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

аж наповнить уста твої сміхом, а губи твої криком радости...

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

Твої ненависники в сором зодягнуться, і намету безбожних не буде!

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!