Psalms 139

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος του Δαβιδ. Κυριε, εδοκιμασας με και με εγνωρισας.

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Συ γνωριζεις το καθισμα μου και την εγερσιν μου νοεις τους λογισμους μου απο μακροθεν.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Εξερευνας το περιπατημα μου και το πλαγιασμα μου και πασας τας οδους μου γνωριζεις.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Διοτι και πριν ελθη ο λογος εις την γλωσσαν μου, ιδου, Κυριε, γνωριζεις το παν.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Με περικυκλονεις οπισθεν και εμπροσθεν, και εθεσας επ εμε την χειρα σου.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Η γνωσις αυτη ειναι υπερθαυμαστος εις εμε ειναι υψηλη δεν δυναμαι να φθασω εις αυτην.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Που να υπαγω απο του πνευματος σου; και απο του προσωπου σου που να φυγω;

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Εαν αναβω εις τον ουρανον, εισαι εκει εαν πλαγιασω εις τον αδην, ιδου, συ.

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Εαν λαβω τας πτερυγας της αυγης και κατοικησω εις τα εσχατα της θαλασσης,

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

και εκει θελει με οδηγησει η χειρ σου και η δεξια σου θελει με κρατει.

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Εαν ειπω, Αλλα το σκοτος θελει με σκεπασει, και η νυξ θελει εισθαι φως περι εμε

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

και αυτο το σκοτος δεν σκεπαζει ουδεν απο σου και η νυξ λαμπει ως η ημερα εις σε το σκοτος ειναι ως το φως.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Διοτι συ εμορφωσας τους νεφρους μου με περιετυλιξας εν τη κοιλια της μητρος μου.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Θελω σε υμνει, διοτι φοβερως και θαυμασιως επλασθην θαυμασια ειναι τα εργα σου και η ψυχη μου καλλιστα γνωριζει τουτο.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Δεν εκρυφθησαν τα οστα μου απο σου, ενω επλαττομην εν τω κρυπτω και διεμορφονομην εν τοις κατωτατοις της γης.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Το αδιαμορφωτον του σωματος μου ειδον οι οφθαλμοι σου και εν τω βιβλιω σου παντα ταυτα ησαν γεγραμμενα, ως και αι ημεραι καθ ας εσχηματιζοντο, και ενω ουδεν εκ τουτων υπηρχε

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

ποσον δε πολυτιμοι ειναι εις εμε αι βουλαι σου, Θεε ποσον εμεγαλυνθη ο αριθμος αυτων.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Εαν ηθελον να απαριθμησω αυτας, υπερβαινουσι την αμμον εξυπνω, και ετι ειμαι μετα σου.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Βεβαιως θελεις θανατωσει τους ασεβεις, Θεε απομακρυνθητε λοιπον απ εμου, ανδρες αιματων.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Διοτι λαλουσι κατα σου ασεβως οι εχθροι σου λαμβανουσι το ονομα σου επι ματαιω.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Μη δεν μισω, Κυριε, τους μισουντας σε; και δεν αγανακτω κατα των επανισταμενων επι σε;

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Με τελειον μισος μισω αυτους δια εχθρους εχω αυτους.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Δοκιμασον με, Θεε, και γνωρισον την καρδιαν μου εξετασον με και μαθε τους στοχασμους μου

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

και ιδε, αν υπαρχη εν εμοι οδος ανομιας και οδηγησον με εις την οδον την αιωνιον.

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!