Job 32

Επαυσαν δε και οι τρεις ουτοι ανθρωποι αποκρινομενοι προς τον Ιωβ, διοτι ητο δικαιος εις τους οφθαλμους αυτου.

Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

Τοτε εξηφθη ο θυμος του Ελιου, υιου του Βαραχιηλ του Βουζιτου, εκ της συγγενειας του Αραμ κατα του Ιωβ εξηφθη ο θυμος αυτου, διοτι εδικαιονεν εαυτον μαλλον παρα τον Θεον.

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

Και κατα των τριων αυτου φιλων εξηφθη ο θυμος αυτου, διοτι δεν ευρηκαν αποκρισιν και κατεδικασαν τον Ιωβ.

Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

Ο δε Ελιου περιεμενε να λαληση προς τον Ιωβ, διοτι εκεινοι ησαν γεροντοτεροι αυτου.

А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

Οτε δε ο Ελιου ειδεν, οτι δεν ητο αποκρισις εν τω στοματι των τριων ανδρων, εξηφθη ο θυμος αυτου.

И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

και απεκριθη ο Ελιου ο υιος του Βαραχιηλ του Βουζιτου και ειπεν Εγω ειμαι νεος την ηλικιαν, και σεις γεροντες δια τουτο εφοβηθην και συνεσταλην να σας φανερωσω την γνωμην μου.

И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

Εγω ειπα, Αι ημεραι ας λαλησωσι και το πληθος των ετων ας διδαξη, σοφιαν.

Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

Βεβαιως ειναι πνευμα εν τω ανθρωπω η εμπνευσις ομως του Παντοδυναμου συνετιζει αυτον.

Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

Οι μεγαλητεροι δεν ειναι παντοτε σοφοι ουτε οι γεροντες νοουσι κρισιν.

Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

Δια τουτο ειπα, Ακουσατε μου θελω φανερωσει και εγω την γνωμην μου.

Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

Ιδου, επροσμενα τους λογους σας ηκροασθην τα επιχειρηματα σας, εωσου εξετασητε τους λογους.

Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

Και σας παρετηρουν, και ιδου, ουδεις εξ υμων ηδυνηθη να καταπειση τον Ιωβ, αποκρινομενος εις τους λογους αυτου

Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

δια να μη ειπητε, Ημεις ευρηκαμεν σοφιαν. Ο Θεος θελει καταβαλει αυτον, ουχι ανθρωπος.

Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

Εκεινος δε δεν διηυθυνε λογους προς εμε και δεν θελω αποκριθη προς αυτον κατα τας ομιλιας σας.

Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

Εκεινοι ετρομαξαν, δεν απεκριθησαν πλεον εχασαν τους λογους αυτων.

Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

Και περιεμενον, επειδη δεν ελαλουν αλλ ισταντο δεν απεκρινοντο πλεον.

А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

Ας αποκριθω και εγω το μερος μου ας φανερωσω και εγω την γνωμην μου.

И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

Διοτι ειμαι πληρης λογων το πνευμα εντος μου με αναγκαζει.

защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

Ιδου, η κοιλια μου ειναι ως οινος οστις δεν ηνοιχθη ειναι ετοιμη να σπαση, ως ασκοι γλευκους.

Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

Θελω λαλησει δια να αναπνευσω θελω ανοιξει τα χειλη μου και αποκριθη.

Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

Μη γενοιτο να γεινω προσωποληπτης, μηδε να κολακευσω ανθρωπον.

Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская —

Διοτι δεν εξευρω να κολακευω ο Ποιητης μου ηθελε με αναρπασει ευθυς.

защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.