II Corinthians 11

Ειθε να υποφερητε ολιγον τι την αφροσυνην μου αλλα και υποφερετε με.

О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите!

Διοτι ειμαι ζηλοτυπος προς εσας κατα ζηλοτυπιαν Θεου επειδη σας ηρραρωνισα με ενα ανδρα, δια να σας παραστησω παρθενον αγνην εις τον Χριστον.

Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос.

φοβουμαι ομως μηπως, καθως ο οφις εξηπατησε την Ευαν δια της πανουργιας αυτου, διαφθαρη ουτως ο νους σας, εκπεσων απο της απλοτητος της εις τον Χριστον.

Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос.

Διοτι εαν ο ερχομενος κηρυττη προς εσας αλλον Ιησουν, τον οποιον ημεις δεν εκηρυξαμεν, η λαμβανητε αλλο πνευμα, το οποιον δεν ελαβετε, η αλλο ευαγγελιον, το οποιον δεν εδεχθητε, καλως ηθελετε υποφερει αυτον.

Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.

Αλλα στοχαζομαι οτι δεν ειμαι εις ουδεν κατωτερος των πρωτιστων αποστολων.

Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли!

Εαν δε και ημαι ιδιωτης κατα τον λογον, αλλ ουχι κατα την γνωσιν, αλλ εν παντι τροπω εφανερωθημεν κατα παντα εις εσας.

Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички.

Η επραξα αμαρτιαν ταπεινονων εμαυτον δια να υψωθητε σεις, διοτι σας εκηρυξα δωρεαν το ευαγγελιον του Θεου;

Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

Αλλας εκκλησιας εγυμνωσα λαβων τα αναγκαια δια την υπηρεσιαν σας,

Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас.

και οτε ημην παρων εις εσας και εστερηθην, δεν κατεβαρυνα ουδενα διοτι την στερησιν μου προσανεπληρωσαν οι αδελφοι ελθοντες απο Μακεδονιας και κατα παντα εφυλαξα εμαυτον και θελω φυλαξει αβαρη προς εσας.

А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.

Ειναι αληθεια του Χριστου εν εμοι οτι η καυχησις αυτη δεν θελει αποκλεισθη εις εμε εν τοις τοποις της Αχαιας.

Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места.

Δια τι; διοτι δεν σας αγαπω; ο Θεος γινωσκει.

Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае!

Ο, τι δε καμνω, τουτο και θελω καμνει, δια να εκκοψω την αφορμην των θελοντων αφορμην, ινα ευρεθωσιν εις εκεινο, δια το οποιον καυχωνται, τοιουτοι καθως και ημεις.

А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят.

Διοτι οι τοιουτοι ειναι ψευδαποστολοι, εργαται δολιοι, μετασχηματιζομενοι εις αποστολους Χριστου.

Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли.

Και ουδεν θαυμαστον διοτι αυτος ο Σατανας μετασχηματιζεται εις αγγελον φωτος.

И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината.

Δεν ειναι λοιπον μεγα αν και οι διακονοι αυτου μετασχηματιζωνται εις διακονους δικαιοσυνης, των οποιων το τελος θελει εισθαι κατα τα εργα αυτων.

Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.

Παλιν λεγω, Μηδεις ας μη με στοχασθη οτι ειμαι αφρων ει δε μη, δεχθητε με καν ως αφρονα, δια να καυχηθω και εγω ολιγον τι.

Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко.

Ο, τι λαλω, εις τουτο το θαρρος της καυχησεως, δεν λαλω κατα τον Κυριον, αλλ ως αφρων.

Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.

Επειδη πολλοι καυχωνται κατα την σαρκα, θελω καυχηθη και εγω.

Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

Διοτι σεις ευχαριστως υποφερετε τους αφρονας, οντες φρονιμοι

Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

επειδη υποφερετε, εαν τις σας καταδουλονη, εαν τις σας κατατρωγη, εαν τις λαμβανη τα υμων, εαν τις επαιρηται, εαν τις σας κτυπα εις το προσωπον.

понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

Κατα ατιμιαν λεγω, ως να ημεθα ημεις ασθενεις. Αλλ εις ο, τι τολμα τις, αφρονως ομιλω, τολμω και εγω.

За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз.

Εβραιοι ειναι; και εγω Ισραηλιται ειναι; και εγω σπερμα Αβρααμ ειναι; και εγω

Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

υπηρεται του Χριστου ειναι; παραφρονων λαλω, πλειοτερον εγω εις κοπους περισσοτερον, εις πληγας καθ υπερβολην, εις φυλακας περισσοτερον, εις θανατους πολλακις.

Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.

υπο των Ιουδαιων πεντακις ελαβον πληγας τεσσαρακοντα παρα μιαν,

Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,

τρις ερραβδισθην, απαξ ελιθοβοληθην, τρις εναυαγησα, εν ημερονυκτιον εν τω βυθω εκαμον.

три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.

εις οδοιποριας πολλακις, εις κινδυνους ποταμων, κινδυνους ληστων, κινδυνους εκ του γενους, κινδυνους εξ εθνων, κινδυνους εν πολει, κινδυνους εν ερημια, κινδυνους εν θαλασση, κινδυνους εν ψευδαδελφοις.

Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;

εν κοπω και μοχθω, εν αγρυπνιαις πολλακις, εν πεινη και διψη, εν νηστειαις πολλακις, εν ψυχει και γυμνοτητι

в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота;

εκτος των εξωτερικων ο καθ ημεραν επικειμενος εις εμε αγων, η μεριμνα πασων των εκκλησιων.

и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви.

Τις ασθενει, και δεν ασθενω; τις σκανδαλιζεται, και εγω δεν φλεγομαι;

Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

Εαν πρεπη να καυχωμαι, θελω καυχηθη εις τα της ασθενειας μου.

Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ.

Ο Θεος και Πατηρ του Κυριου ημων Ιησου Χριστου, ο ων ευλογητος εις τους αιωνας, γνωριζει οτι δεν ψευδομαι.

Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа.

Εν Δαμασκω ο εθναρχης του βασιλεως Αρετα εφρουρει την πολιν των Δαμασκηνων, θελων να με πιαση,

В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови,

και δια θυριδος απο του τειχους κατεβιβασθην εν κοφινω και εξεφυγον τας χειρας αυτου.

но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.