Psalms 139

Ya RAB, sınayıp tanıdın beni.

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Oturup kalkışımı bilirsin, Niyetimi uzaktan anlarsın.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Gittiğim yolu, yattığım yeri inceden inceye elersin, Bütün yaptıklarımdan haberin var.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Daha sözü ağzıma almadan, Söyleyeceğim her şeyi bilirsin, ya RAB.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Beni çepeçevre kuşattın, Elini üzerime koydun.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Kaldıramam böylesi bir bilgiyi, Başa çıkamam, erişemem.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Nereye gidebilirim senin Ruhun’dan, Nereye kaçabilirim huzurundan?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Göklere çıksam, oradasın, Ölüler diyarına yatak sersem, yine oradasın.

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Seherin kanatlarını alıp uçsam, Denizin ötesine konsam,

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Orada bile elin yol gösterir bana, Sağ elin tutar beni.

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Desem ki, “Karanlık beni kaplasın, Çevremdeki aydınlık geceye dönsün.”

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Karanlık bile karanlık sayılmaz senin için, Gece, gündüz gibi ışıldar, Karanlıkla aydınlık birdir senin için.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

İç varlığımı sen yarattın, Annemin rahminde beni sen ördün.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Sana övgüler sunarım, Çünkü müthiş ve harika yaratılmışım. Ne harika işlerin var! Bunu çok iyi bilirim.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Gizli yerde yaratıldığımda, Yerin derinliklerinde örüldüğümde, Bedenim senden gizli değildi.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Henüz döl yatağındayken gözlerin gördü beni; Bana ayrılan günlerin hiçbiri gelmeden, Hepsi senin kitabına yazılmıştı.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Hakkımdaki düşüncelerin ne değerli, ey Tanrı, Sayıları ne çok!

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Kum tanelerinden fazladır saymaya kalksam. Uyanıyorum, hâlâ seninleyim.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Ey Tanrı, keşke kötüleri öldürsen! Ey eli kanlı insanlar, uzaklaşın benden!

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Çünkü senin için kötü konuşuyorlar, Adını kötüye kullanıyor düşmanların.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Ya RAB, nasıl tiksinmem senden tiksinenlerden? Nasıl iğrenmem sana başkaldıranlardan?

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Onlardan tümüyle nefret ediyor, Onları düşman sayıyorum.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Ey Tanrı, yokla beni, tanı yüreğimi, Sına beni, öğren kaygılarımı.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Bak, seni gücendiren bir yönüm var mı, Öncülük et bana sonsuz yaşam yolunda!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!