Psalms 74

En sång av Asaf.  Varför, o Gud,      har du så alldeles förkastat oss,  varför ryker din vredes eld      mot fåren i din hjord?

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

 Tänk på din menighet,      som du i fordom tid förvärvade,  som du förlossade, till att bliva      din arvedels stam;  tänk på Sions berg,      där du har din boning.

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

 Vänd dina steg till den plats      där evig förödelse råder;  allt har ju fienden      fördärvat i helgedomen.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

 Dina ovänner hava skränat      inne i ditt församlingshus,  de hava satt upp sina tecken      såsom rätta tecken.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

 Det var en syn, såsom när man höjer      yxor mot en tjock skog.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

 Och alla dess snidverk hava de nu krossat      med yxa och bila.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

 De hava satt eld på din helgedom  och oskärat ända till grunden      ditt namns boning.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

 De hava sagt i sina hjärtan:      »Vi vilja alldeles kuva dem.»  Alla Guds församlingshus      hava de bränt upp här i landet.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

 Våra tecken se vi icke;      ingen profet finnes mer,  och hos oss är ingen      som vet för huru länge.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

 Huru länge, och Gud,      skall ovännen få smäda  och fienden oavlåtligen      få förakta ditt namn?

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

 Varför håller du tillbaka din hand,      din högra hand?  Drag den fram ur din barm      och förgör dem.

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

 Gud, du är ju      min konung av ålder,  du är den som skaffar      frälsning på jorden.

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

 Det var du som delade      havet genom din makt;  du krossade drakarnas      huvuden mot vattnet.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

 Det var du som bräckte      Leviatans huvuden  och gav honom till mat      åt öknens skaror.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

 Det var du som lät källa      och bäck bryta fram;  du lät ock starka      strömmar uttorka.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

 Din är dagen,      din är ock natten,  du har berett      ljuset och solen.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

 Det är du som har fastställt      alla jordens gränser;  sommar och vinter      äro skapade av dig.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

 Så tänk nu på huru fienden      smädar HERREN,  och huru ett dåraktigt folk      föraktar ditt namn.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

 Lämna ej ut åt vilddjuren      din turturduvas själ;  förgät icke för alltid      dina betrycktas liv.

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

 Tänk på förbundet;      ty i landets smygvrår      finnes fullt upp av våldsnästen.

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

 Låt icke den förtryckte      vika tillbaka med blygd,  låt den betryckte och den fattige      lova ditt namn.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

 Stå upp, o Gud;      utför din sak.  Betänk huru du varder smädad      hela dagen av dåren.

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

 Glöm icke bort      dina ovänners rop,  dina motståndares larm,      som alltjämt höjes.

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.