Psalms 139

För sångmästaren; av David; en psalm.  HERRE, du utrannsakar mig och känner mig.

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

 Evad jag sitter eller uppstår, vet du det;  du förstår mina tankar fjärran ifrån.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

 Evad jag går eller ligger, utforskar du det,  och med alla mina vägar är du förtrogen.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

 Ty förrän ett ord är på min tunga,  se, så känner du, HERRE, det till fullo.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

 Du omsluter mig på alla sidor  och håller mig i din hand.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

 En sådan kunskap är mig alltför underbar;  den är mig för hög, jag kan icke begripa den.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

 Vart skall jag gå för din Ande,  och vart skall jag fly för ditt ansikte?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

 Fore jag upp till himmelen, så är du där,  och bäddade jag åt mig i dödsriket, se, så är du ock där.

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

 Toge jag morgonrodnadens vingar,  gjorde jag mig en boning ytterst i havet,

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

 så skulle också där din hand leda mig  och din högra hand fatta mig.

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

 Och om jag sade: »Mörker må betäcka mig  och ljuset bliva natt omkring mig»,

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

 så skulle själva mörkret icke vara mörkt för dig,  natten skulle lysa såsom dagen:  ja, mörkret skulle vara såsom ljuset.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

 Ty du har skapat mina njurar,  du sammanvävde mig i min moders liv.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

 Jag tackar dig för att jag är danad så övermåttan underbart;  ja, underbara äro dina verk,  min själ vet det väl.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

 Benen i min kropp voro icke förborgade för dig,  när jag bereddes i det fördolda,  när jag bildades i jordens djup.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

 Dina ögon sågo mig, när jag ännu knappast var formad;  alla mina dagar blevo uppskrivna i din bok,  de voro bestämda, förrän någon av dem hade kommit.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

 Huru outgrundliga äro icke för mig dina tankar, o Gud,  huru stor är icke deras mångfald!

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

 Skulle jag räkna dem, så vore de flera än sanden;  när jag uppvaknade, vore jag ännu hos dig.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

 Gud, o att du ville dräpa de ogudaktiga!  Ja, måtte de blodgiriga vika bort ifrån mig,

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

 de som tala om dig med ränker i sinnet,  de som hava bragt dina städer i fördärv!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

 Skulle jag icke hata dem som hata dig, HERRE?  Skulle jag icke känna leda vid dem som stå dig emot?

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

 Jag hatar dem med starkaste hat;  ja, mina fiender hava de blivit.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

 Utrannsaka mig, Gud, och känn mitt hjärta;  pröva mig och känn mina tankar,

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

 och se till, om jag är stadd på en olycksväg,  och led mig på den eviga vägen.

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!