Proverbs 27

Nu te făli cu ziua de mîne, căci nu ştii ce poate aduce o zi. -

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

Să te laude altul, nu gura ta, un străin, nu buzele tale.

Нека те хвали друг, а не устата ти — чужд, а не устните ти.

Piatra este grea, şi nisipul este greu, dar supărarea pe care o pricinuieşte nebunul este mai grea de cît amîndouă. -

Камъкът е тежък и пясъкът — товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

Furia este fără milă şi mînia năvalnică, dar cine poate sta împotriva geloziei? -

Яростта е жестока и гневът — наводнение, но кой може да устои пред ревността?

Mai bine o mustrare pe faţă de cît o prietenie ascunsă. -

По-добре открито изобличение, отколкото скрита любов.

Rănile făcute de un prieten dovedesc credincioşia lui, dar sărutările unui vrăjmaş sînt mincinoase. -

Раните от приятел са искрени, а целувките от неприятел — изобилни.

Sătulul calcă în picioare fagurul de miere, dar pentru cel flămînd toate amărăciunile sînt dulci. -

Наситена душа стъпква медена пита, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

Ca pasărea plecată din cuibul ei, aşa este omul plecat din locul său.

Както птица, която се скита далеч от гнездото си, така е човек, който се скита далеч от мястото си.

Cum înveseleşte untdelemnul şi tămîia inima, aşa de dulci sînt sfaturile pline de dragoste ale unui prieten. -

Маслото и благоуханното кадене радват сърцето и сладостта на приятел идва от съвета на душата му.

Nu părăsi pe prietenul tău şi pe prietenul tatălui tău, dar nu intra în casa fratelui tău în ziua necazului tău: mai bine un vecin aproape de cît un frate departe. -

Не изоставяй приятеля си и приятеля на баща си и не отивай в дома на брат си в деня на нещастието си — по-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Fiule, fii înţelept, şi înveseleşte-mi inima, şi atunci voi putea răspunde celui ce mă batjocoreşte. -

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да мога да отговарям на онзи, който ме хули.

Omul chibzuit vede răul şi se ascunde; dar proştii merg spre el şi sînt pedepsiţi. -

Благоразумният вижда нещастието и се скрива, а простите вървят напред и плащат.

Ia -i haina, căci s'a pus chezaş pentru altul, ia -l zălog în locul unei străine. -

Вземи дрехата на този, който става поръчител за чужд човек, вземи му залог заради чужденците.

Binecuvîntarea aproapelui cu glas tare dis de dimineaţă, este privită ca un blestem. -

Който става рано и благославя на висок глас ближния си, ще му се счете, като че го кълне.

O straşină, care picură necurmat într'o zi de ploaie, şi o nevastă gîlcevitoare sînt tot una.

Неспирен капчук в дъждовен ден и свадлива жена си приличат —

Cine o opreşte, parcă opreşte vîntul, şi parcă ţine untdelemnul în mîna dreaptă. -

който я обуздава, обуздава вятъра и хваща масло с десницата си.

După cum ferul ascute ferul, tot aşa şi omul aţîţă mînia altui om. -

Както желязо остри желязо, така и човек остри лицето на приятеля си.

Cine îngrijeşte de un smochin va mînca din rodul lui, şi cine-şi păzeşte stăpînul va fi preţuit. -

Който пази смокинята, ще яде плода й и който внимава за господаря си, ще бъде почитан.

Cum răspunde în apă faţa la faţă, aşa răspunde inima omului inimii omului. -

Както във водата лицето отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека.

După cum locuinţa morţilor şi adîncul nu se pot sătura, tot aşa nici ochii omului nu se pot sătura. -

Шеол и Авадон никога не се насищат, така и човешките очи никога не се насищат.

Ce este tigaia pentru lămurirea argintului şi cuptorul pentru lămurirea aurului: aceea este bunul nume pentru un om. -

Топилнята за среброто и пещта за златото, а човек — според хвалбата си.

Pe nebun chiar dacă l-ai pisa cu pisălogul în piuă, în mijlocul grăunţelor, nebunia tot n'ar ieşi din el. -

Дори и да счукаш безумния в хаван със счукано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

Îngrijeşte bine de oile tale, şi ia seama la turmele tale.

Внимавай да познаваш добре състоянието на стадата си и имай грижа за добитъка си,

Căci nici o bogăţie nu ţine vecinic, şi nici cununa nu rămîne pe vecie. -

защото запасите не са вечни и короната за всички поколения ли е?

Dupăce se ridică fînul, se arată verdeaţa nouă, şi ierburile de pe munţi sînt strînse. -

Когато сеното е прибрано, зелената трева се е показала и планинските билки са събрани,

Mieii sînt pentru îmbrăcăminte, şi ţapii pentru plata ogorului;

агнетата ти осигуряват облеклото и козлите — цената на полето,

laptele caprelor ţi-ajunge pentru hrana ta, a casei tale, şi pentru întreţinerea slujnicelor tale.

и ще има достатъчно козе мляко за храната ти, за храната на домочадието ти и за изхранването на слугините ти.