Job 10

Tendo tédio à minha vida; darei livre curso à minha queixa, falarei na amargura da minha alma:

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Direi a Deus: Não me condenes; faze-me saber por que contendes comigo.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Tens prazer em oprimir, em desprezar a obra das tuas mãos e favorecer o desígnio dos ímpios?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Tens tu olhos de carne? Ou vês tu como vê o homem?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

São os teus dias como os dias do homem? Ou são os teus anos como os anos de um homem,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

para te informares da minha iniquidade, e averiguares o meu pecado,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

ainda que tu sabes que eu não sou ímpio, e que não há ninguém que possa livrar-me da tua mão?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

As tuas mãos me fizeram e me deram forma; e te voltas agora para me consumir?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Lembra-te, pois, de que do barro me formaste; e queres fazer-me tornar ao pó?

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Não me vazaste como leite, e não me coalhaste como queijo?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

De pele e carne me vestiste, e de ossos e nervos me teceste.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Vida e misericórdia me tens concedido, e a tua providência me tem conservado o espírito.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Contudo ocultaste estas coisas no teu coração; bem sei que isso foi o teu desígnio.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Se eu pecar, tu me observas, e da minha iniquidade não me absolverás.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Se for ímpio, ai de mim! Se for justo, não poderei levantar a minha cabeça, estando farto de ignomínia, e de contemplar a minha miséria.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Se a minha cabeça se exaltar, tu me caças como a um leão feroz; e de novo fazes maravilhas contra mim.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Tu renovas contra mim as tuas testemunhas, e multiplicas contra mim a tua ira; reveses e combate estão comigo.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Por que, pois, me tiraste da madre? Ah! Se então tivera expirado, e olhos nenhuns me vissem!

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Então fora como se nunca houvera sido; e da madre teria sido levado para a sepultura.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Não são poucos os meus dias? Cessa, pois, e deixa-me, para que por um pouco eu tome alento;

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

antes que me vá para o lugar de que não voltarei, para a terra da escuridão e das densas trevas,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

terra escuríssima, como a própria escuridão, terra da sombra trevosa e do caos, e onde a própria luz é como a escuridão.

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.