Job 23

Da tok Job til orde og sa:

Тогава Йов отговори и каза:

Ennu idag gjelder min klage for å være gjenstridighet; min hånd hviler dog tungt på mitt sukk.

Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

Bare jeg visste å finne ham og kunde komme frem til hans trone!

О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

Jeg skulde legge min sak frem for hans åsyn og fylle min munn med beviser.

Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

Jeg skulde få vite de ord han vilde svare mig, og merke mig hvad han vilde si til mig.

узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

Skulde han da med full kraft stride mot mig? Mon ikke just han skulde akte på mine ord?

Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

Da skulde en rettskaffen mann gå i rette med ham, og jeg skulde slippe fra min dommer for all tid.

Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

Men går jeg mot øst, så er han ikke der; går jeg mot vest, så blir jeg ikke var ham;

Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

er han virksom i nord, så ser jeg ham ikke; går han mot syd, så øiner jeg ham ikke.

наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

For han kjenner den vei jeg holder mig til; prøvde han mig, så skulde jeg gå frem av prøven som gullet.

Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

Min fot holdt sig i hans spor; jeg fulgte hans vei og bøide ikke av.

Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

Fra hans lebers bud vek jeg ikke; fremfor min egen lov aktet jeg på hans munns ord.

От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

Men han er den eneste, og hvem hindrer ham? Hvad hans sjel lyster, det gjør han.

Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

For han fullbyrder det han har fastsatt for mig, og av sådant er det meget hos ham.

Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

Derfor reddes jeg for ham; tenker jeg på det, så bever jeg for ham.

Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

Og Gud har knekket mitt mot, og den Allmektige har forferdet mig,

Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

fordi jeg ikke blev rykket bort før mørket kom, og fordi han ikke skjulte ulykkens natt for mig.

тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.