Job 24

Hvorfor lar den Allmektige aldri sine straffetider komme? Og hvorfor får de som kjenner ham, ikke se hans dager?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Folk flytter grenseskjell; de raner fe og fører det på beite.

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Farløses asen driver de bort; enkens okse tar de i pant.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

Fattigfolk trenger de ut av veien; alle de saktmodige i landet må skjule sig.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Ja, som villesler i ørkenen går de ut til sin gjerning og leter efter føde; ødemarken gir dem brød til barna.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

På marken høster de den ugudeliges fôr, og i hans vingård holder de efterhøst.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Nakne overnatter de uten klær og uten dekke i kulden.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Av skyllregnet på fjellet blir de våte, og fordi de ikke har noget annet ly, trykker de sig inn til berget.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Den farløse rives bort fra mors bryst, og armingens klær blir tatt som pant.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Nakne går de, uten klær, og sultne bærer de kornbånd.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Mellem de ugudeliges murer perser de olje; de treder vinpersene og tørster.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Fra byen lyder døendes stønn, og de hårdt sårede skriker om hjelp; men Gud enser ikke slik urett.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Andre er fiender av lyset; de kjenner ikke dets veier og holder sig ikke på dets stier.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Før dag står morderen op, slår ihjel den som er arm og fattig, og om natten er han som tyven.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Horkarlens øie speider efter skumringen; han sier: Intet øie ser mig, og han dekker sitt ansikt til.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

I mørket bryter de inn i husene, om dagen lukker de sig inne; lyset vil de ikke vite av.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

For nattens mørke er morgen for dem alle; de er velkjente med nattemørkets redsler.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Hastig rives de med av strømmen; forbannet blir deres arvedel i landet; de ferdes ikke mere på veien til vingårdene.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Tørke og hete sluker snevann, dødsriket dem som synder.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Hans mors liv glemmer ham, makken fortærer ham med lyst, ingen minnes ham mere, og ondskapen blir som et splintret tre.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Slik går det med den som har plyndret den ufruktbare, som ikke fødte, og aldri har gjort godt mot enker.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Men Gud opholder voldsmennene lenge med sin kraft; de reiser sig igjen, skjønt de mistvilte om livet.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Han lar dem leve i trygghet og støtter dem; hans øine våker over deres veier.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

De stiger høit; en liten stund, så er de ikke mere; de segner og dør som alle andre, og som aks-toppen skjæres de av.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Og er det nu ikke så, hvem gjør mig da til løgner og mitt ord til intet?

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?