Job 24

Why, seeing times are not hidden from the Almighty, do they that know him not see his days?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Some remove the landmarks; they violently take away flocks, and feed thereof.

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

They drive away the ass of the fatherless, they take the widow's ox for a pledge.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

They turn the needy out of the way: the poor of the earth hide themselves together.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Behold, as wild asses in the desert, go they forth to their work; rising betimes for a prey: the wilderness yieldeth food for them and for their children.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

They reap every one his corn in the field: and they gather the vintage of the wicked.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

They cause the naked to lodge without clothing, that they have no covering in the cold.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for want of a shelter.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

They pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

They cause him to go naked without clothing, and they take away the sheaf from the hungry;

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Which make oil within their walls, and tread their winepresses, and suffer thirst.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Men groan from out of the city, and the soul of the wounded crieth out: yet God layeth not folly to them.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

They are of those that rebel against the light; they know not the ways thereof, nor abide in the paths thereof.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

The murderer rising with the light killeth the poor and needy, and in the night is as a thief.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

The eye also of the adulterer waiteth for the twilight, saying, No eye shall see me: and disguiseth his face.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

In the dark they dig through houses, which they had marked for themselves in the daytime: they know not the light.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

For the morning is to them even as the shadow of death: if one know them, they are in the terrors of the shadow of death.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

He is swift as the waters; their portion is cursed in the earth: he beholdeth not the way of the vineyards.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Drought and heat consume the snow waters: so doth the grave those which have sinned.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

The womb shall forget him; the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered; and wickedness shall be broken as a tree.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

He evil entreateth the barren that beareth not: and doeth not good to the widow.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

He draweth also the mighty with his power: he riseth up, and no man is sure of life.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Though it be given him to be in safety, whereon he resteth; yet his eyes are upon their ways.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

They are exalted for a little while, but are gone and brought low; they are taken out of the way as all other, and cut off as the tops of the ears of corn.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

And if it be not so now, who will make me a liar, and make my speech nothing worth?

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?