Job 10

My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

I will say unto God, Do not condemn me; shew me wherefore thou contendest with me.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Is it good unto thee that thou shouldest oppress, that thou shouldest despise the work of thine hands, and shine upon the counsel of the wicked?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Are thy days as the days of man? are thy years as man's days,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

That thou enquirest after mine iniquity, and searchest after my sin?

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Thou knowest that I am not wicked; and there is none that can deliver out of thine hand.

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Thine hands have made me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Thou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Thou hast granted me life and favour, and thy visitation hath preserved my spirit.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

And these things hast thou hid in thine heart: I know that this is with thee.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

If I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from mine iniquity.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

If I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet will I not lift up my head. I am full of confusion; therefore see thou mine affliction;

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

For it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou shewest thyself marvellous upon me.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Thou renewest thy witnesses against me, and increasest thine indignation upon me; changes and war are against me.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Wherefore then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the ghost, and no eye had seen me!

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Are not my days few? cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death;

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

A land of darkness, as darkness itself; and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.