Job 24

Perché non sono dall’Onnipotente fissati dei tempi in cui renda la giustizia? Perché quelli che lo conoscono non veggono quei giorni?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Gli empi spostano i termini, rapiscono greggi e li menano a pascere;

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

portano via l’asino dell’orfano, prendono in pegno il bove della vedova;

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

mandano via dalla strada i bisognosi, i poveri del paese si nascondo tutti insieme.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Eccoli, che come onàgri del deserto escono al lor lavoro in cerca di cibo; solo il deserto dà pane a’ lor figliuoli.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Raccolgono nei campi la loro pastura, raspollano nella vigna dell’empio;

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

passan la notte ignudi, senza vestito, senza una coperta che li ripari dal freddo.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Bagnati dagli acquazzoni di montagna, per mancanza di rifugio, si stringono alle rocce.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Ce n’è di quelli che strappano dalla mammella l’orfano, che prendono pegni da poveri!

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

E questi se ne vanno, ignudi, senza vestiti; hanno fame, e portano i covoni.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Fanno l’olio nel recinto dell’empio; calcan l’uva nel tino e patiscon la sete.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Sale dalle città il gemito de’ morenti; l’anima de’ feriti implora aiuto, e Dio non si cura di codeste infamie!

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Ve ne son di quelli che si ribellano alla luce, non ne conoscono le vie, non ne battono i sentieri.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

L’assassino si leva sul far del giorno, e ammazza il meschino e il povero; la notte fa il ladro.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

L’occhio dell’adultero spia il crepuscolo, dicendo: "Nessuno mi vedrà!" e si copre d’un velo la faccia.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

I ladri, di notte, sfondano le case; di giorno, si tengono rinchiusi; non conoscono la luce.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Il mattino è per essi come ombra di morte; appena lo scorgono provano i terrori del buio.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Voi dite: "L’empio è una festuca sulla faccia dell’acque; la sua parte sulla terra è maledetta; non prenderà più la via delle vigne.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Come la siccità e il calore assorbon le acque della neve, così il soggiorno de’ morti inghiottisce chi ha peccato.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Il seno che lo portò l’oblia; i vermi ne fanno il loro pasto delizioso, nessuno più lo ricorda.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

L’iniquo sarà troncato come un albero: ei che divorava la sterile, priva di figli, e non faceva del bene alla vedova!"

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Invece, Iddio con la sua forza prolunga i giorni dei prepotenti, i quali risorgono, quand’ormai disperavan della vita.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Dà loro sicurezza, fiducia, e i suoi occhi vegliano sul loro cammino.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Salgono in alto, poi scompaiono ad un tratto; cadono, son mietuti come gli altri mortali; son falciati come le spighe del grano maturo.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Se così non è, chi mi smentirà, chi annienterà il mio dire?"

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?