Job 10

L’anima mia prova disgusto della vita; vo’ dar libero corso al mio lamento, vo’ parlar nell’amarezza dell’anima mia!

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Io dirò a Dio: "Non mi condannare! Fammi sapere perché contendi meco!"

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Ti par egli ben fatto d’opprimere, di sprezzare l’opera delle tue mani e di favorire i disegni de’ malvagi?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Hai tu occhi di carne? Vedi tu come vede l’uomo?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

I tuoi giorni son essi come i giorni del mortale, i tuoi anni son essi come gli anni degli umani,

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

che tu investighi tanto la mia iniquità, che t’informi così del mio peccato,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

pur sapendo ch’io non son colpevole, e che non v’è chi mi liberi dalla tua mano?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Le tue mani m’hanno formato m’hanno fatto tutto quanto… e tu mi distruggi!

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Deh, ricordati che m’hai plasmato come argilla… e tu mi fai ritornare in polvere!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Non m’hai tu colato come il latte e fatto rapprender come il cacio?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Tu m’hai rivestito di pelle e di carne, e m’hai intessuto d’ossa e di nervi.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Mi sei stato largo di vita e di grazia, la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

ed ecco quello che nascondevi in cuore! Sì, lo so, questo meditavi:

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

se avessi peccato, l’avresti ben tenuto a mente, e non m’avresti assolto dalla mia iniquità.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Se fossi stato malvagio, guai a me! Se giusto, non avrei osato alzar la fronte, sazio d’ignominia, spettatore della mia miseria.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Se l’avessi alzata, m’avresti dato la caccia come ad un leone e contro di me avresti rinnovato le tue maraviglie;

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

m’avresti messo a fronte nuovi testimoni, e avresti raddoppiato il tuo sdegno contro di me; legioni su legioni m’avrebbero assalito.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

E allora, perché m’hai tratto dal seno di mia madre? Sarei spirato senza che occhio mi vedesse!

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Sarei stato come se non fossi mai esistito, m’avrebbero portato dal seno materno alla tomba!

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Non son forse pochi i giorni che mi restano? Cessi egli dunque, mi lasci stare, ond’io mi rassereni un poco,

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

prima ch’io me ne vada, per non più tornare, nella terra delle tenebre e dell’ombra di morte:

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

terra oscura come notte profonda, ove regnano l’ombra di morte ed il caos, il cui chiarore è come notte oscura".

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.