Job 24

Pourquoi le Tout-Puissant ne met-il pas des temps en réserve, Et pourquoi ceux qui le connaissent ne voient-ils pas ses jours?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

On déplace les bornes, On vole des troupeaux, et on les fait paître;

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

On enlève l'âne de l'orphelin, On prend pour gage le boeuf de la veuve;

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

On repousse du chemin les indigents, On force tous les malheureux du pays à se cacher.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Et voici, comme les ânes sauvages du désert, Ils sortent le matin pour chercher de la nourriture, Ils n'ont que le désert pour trouver le pain de leurs enfants;

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Ils coupent le fourrage qui reste dans les champs, Ils grappillent dans la vigne de l'impie;

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Ils passent la nuit dans la nudité, sans vêtement, Sans couverture contre le froid;

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Ils sont percés par la pluie des montagnes, Et ils embrassent les rochers comme unique refuge.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

On arrache l'orphelin à la mamelle, On prend des gages sur le pauvre.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Ils vont tout nus, sans vêtement, Ils sont affamés, et ils portent les gerbes;

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Dans les enclos de l'impie ils font de l'huile, Ils foulent le pressoir, et ils ont soif;

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

Dans les villes s'exhalent les soupirs des mourants, L'âme des blessés jette des cris.... Et Dieu ne prend pas garde à ces infamies!

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

D'autres sont ennemis de la lumière, Ils n'en connaissent pas les voies, Ils n'en pratiquent pas les sentiers.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

L'assassin se lève au point du jour, Tue le pauvre et l'indigent, Et il dérobe pendant la nuit.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

L'oeil de l'adultère épie le crépuscule; Personne ne me verra, dit-il, Et il met un voile sur sa figure.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

La nuit ils forcent les maisons, Le jour ils se tiennent enfermés; Ils ne connaissent pas la lumière.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Pour eux, le matin c'est l'ombre de la mort, Ils en éprouvent toutes les terreurs.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Eh quoi! l'impie est d'un poids léger sur la face des eaux, Il n'a sur la terre qu'une part maudite, Il ne prend jamais le chemin des vignes!

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Comme la sécheresse et la chaleur absorbent les eaux de la neige, Ainsi le séjour des morts engloutit ceux qui pèchent!

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Quoi! le sein maternel l'oublie, Les vers en font leurs délices, On ne se souvient plus de lui! L'impie est brisé comme un arbre,

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Lui qui dépouille la femme stérile et sans enfants, Lui qui ne répand aucun bienfait sur la veuve!...

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Non! Dieu par sa force prolonge les jours des violents, Et les voilà debout quand ils désespéraient de la vie;

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Il leur donne de la sécurité et de la confiance, Il a les regards sur leurs voies.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Ils se sont élevés; et en un instant ils ne sont plus, Ils tombent, ils meurent comme tous les hommes, Ils sont coupés comme la tête des épis.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

S'il n'en est pas ainsi, qui me démentira, Qui réduira mes paroles à néant?

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?