Job 24

Hvorfor har ej den Almægtige opsparet Tider, hvi får de, som kender ham, ikke hans Dage at se?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

De onde flytter Markskel, ranede Hjorde har de på Græs.

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

faderløses Æsel fører de bort, tager Enkens Okse som Borgen:

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

de trænger de fattige af Vejen. Landets arme må alle skjule sig.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Som vilde Æsler i Ørkenen går de ud til deres Gerning søgende efter Næring; Steppen er Brød for Børnene.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

De høster på Marken om Natten, i Rigmandens Vingård sanker de efter.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Om Natten ligger de nøgne, uden Klæder, uden Tæppe i Hulden.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

De vædes af Bjergenes Regnskyl, klamrer sig af Mangel på Ly til Klippen.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

- Man river den faderløse fra Brystet, tager den armes Barn som Borgen.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Nøgne vandrer de, uden Klæder, sultne bærer de Neg;

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

mellem Murene presser de Olie. de træder Persen og tørster.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

De drives fra By og Hus, og Børnenes Hunger skriger. Men Gud, han ænser ej vrangt.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Andre hører til Lysets Fjender, de kender ikke hans Veje og holder sig ej på hans Stier:

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Før det lysner, står Morderen op, han myrder arm og fattig; om Natten sniger Tyven sig om;

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Horkarlens Øje lurer på Skumring, han tænker: "Intet Øje kan se mig!" og skjuler sit Ansigt under en Maske.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

I Mørke bryder de ind i Huse, de lukker sig inde om Dagen, thi ingen af dem vil vide af Lys.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

For dem er Mørket Morgen, thide er kendt med Mørkets Rædsler.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Over Vandfladen jages han hen, hans Arvelod i Landet forbandes, han færdes ikke på Vejen til Vingården.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Som Tørke og Hede tager Snevand, så Dødsriget dem, der har syndet.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Han er glemt på sin Hjemstavns Torv, hans Storhed kommes ej mer i Hu, Uretten knækkes som Træet.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Han var ond mod den golde, der ikke fødte, mod Enken gjorde han ikke vel;

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

dem, det gik skævt, rev han bort i sin Vælde. Han står op og er ikke tryg på sit Liv,

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

han styrtes uden Håb og Støtte, og på hans Veje er idel Nød.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Hans Storhed er stakket, så er han ej mer, han bøjes og skrumper ind som Melde og skæres af som Aksenes Top.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Og hvis ikke - hvo gør mig til Løgner, hvo gør mine Ord til intet?

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?