Job 23

Så tog Job til Orde og svarede:

Тогава Йов отговори и каза:

"Også i Dag er der Trods i min Klage, tungt ligger hans Hånd på mit Suk!

Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

Ak, vidste jeg Vej til at finde ham, kunde jeg nå hans Trone!

О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

Da vilde jeg udrede Sagen for ham og fylde min Mund med Beviser,

Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

vide, hvad Svar han gav mig, skønne, hvad han sagde til mig!

узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

Mon han da satte sin Almagt imod mig? Nej, visselig agted han på mig;

Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

da gik en oprigtig i Rette med ham, og jeg bjærged for evigt min Ret.

Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

Men går jeg mod Øst, da er han der ikke, mod Vest, jeg mærker ej til ham;

Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

jeg søger i Nord og ser ham ikke, drejer mod Syd og øjner ham ej.

наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

Thi han kender min Vej og min Vandel, som Guld går jeg frem af hans Prøve.

Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

Min Fod har holdt fast ved hans Spor, hans Vej har jeg fulgt, veg ikke derfra,

Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

fra hans Læbers Bud er jeg ikke veget, hans Ord har jeg gemt i mit Bryst.

От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

Men han gjorde sit Valg, hvem hindrer ham Han udfører, hvad hans Sjæl attrår.

Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

Thi han fuldbyrder, hvad han bestemte, og af sligt har han meget for.

Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

Derfor forfærdes jeg for ham og gruer ved Tanken om ham.

Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

Ja, Gud har nedbrudt mit Mod, forfærdet mig har den Almægtige;

Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

thi jeg går til i Mørket, mit Åsyn dækkes af Mulm.

тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.