Psalms 139

Zborovođi. Davidov. Jahve, proničeš me svega i poznaješ,

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

ti znaš kada sjednem i kada ustanem, izdaleka ti već misli moje poznaješ.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Hodam li ili ležim, sve ti vidiš, znani su ti svi moji putovi.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Riječ mi još nije na jezik došla, a ti, Jahve, sve već znadeš.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

S leđa i s lica ti me obuhvaćaš, na mene si ruku svoju stavio.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Znanje to odveć mi je čudesno, previsoko da bih ga dokučio.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Kamo da idem od duha tvojega i kamo da od tvog lica pobjegnem?

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Ako se na nebo popnem, ondje si, ako u Podzemlje legnem, i ondje si.

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Uzmem li krila zorina pa se naselim moru na kraj

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

i ondje bi me ruka tvoja vodila, desnica bi me tvoja držala.

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Reknem li: "Nek' me barem tmine zakriju i nek' me noć umjesto svjetla okruži!" -

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

ni tmina tebi neće biti tamna: noć sjaji kao dan i tama kao svjetlost.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Jer ti si moje stvorio bubrege, satkao me u krilu majčinu.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Hvala ti što sam stvoren tako čudesno, što su djela tvoja predivna. Dušu moju do dna si poznavao,

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

kosti moje ne bjehu ti sakrite dok nastajah u tajnosti, otkan u dubini zemlje.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Oči tvoje već tada gledahu djela moja, sve već bješe zapisano u knjizi tvojoj: dani su mi određeni dok još ne bješe ni jednoga.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Kako su mi, Bože, naumi tvoji nedokučivi, kako li je neprocjenjiv zbroj njihov.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Da ih brojim? Više ih je nego pijeska! Dođem li im do kraja, ti mi preostaješ!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

De, istrijebi, Bože, zlotvora, krvoloci nek' odstupe od mene!

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Jer podmuklo se bune protiv tebe, uzalud se dižu tvoji dušmani.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Jahve, zar da ne mrzim tvoje mrzitelje? Zar da mi se ne gade protivnici tvoji?

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Mržnjom dubokom ja ih mrzim i držim ih svojim neprijateljima.

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Pronikni me svega, Bože, srce mi upoznaj, iskušaj me i upoznaj misli moje:

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

pogledaj, ne idem li putem pogubnim i povedi me putem vječnim!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!