Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

propter quod inexcusabilis es o homo omnis qui iudicas in quo enim iudicas alterum te ipsum condemnas eadem enim agis qui iudicas

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

scimus enim quoniam iudicium Dei est secundum veritatem in eos qui talia agunt

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

existimas autem hoc o homo qui iudicas eos qui talia agunt et facis ea quia tu effugies iudicium Dei

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

an divitias bonitatis eius et patientiae et longanimitatis contemnis ignorans quoniam benignitas Dei ad paenitentiam te adducit

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

secundum duritiam autem tuam et inpaenitens cor thesaurizas tibi iram in die irae et revelationis iusti iudicii Dei

който ще отплати на всекиго според делата му:

qui reddet unicuique secundum opera eius

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

his quidem qui secundum patientiam boni operis gloriam et honorem et incorruptionem quaerentibus vitam aeternam

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

his autem qui ex contentione et qui non adquiescunt veritati credunt autem iniquitati ira et indignatio

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

tribulatio et angustia in omnem animam hominis operantis malum Iudaei primum et Graeci

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

gloria autem et honor et pax omni operanti bonum Iudaeo primum et Graeco

Понеже Бог не гледа на лице.

non est enim personarum acceptio apud Deum

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

quicumque enim sine lege peccaverunt sine lege et peribunt et quicumque in lege peccaverunt per legem iudicabuntur

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

non enim auditores legis iusti sunt apud Deum sed factores legis iustificabuntur

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

cum enim gentes quae legem non habent naturaliter quae legis sunt faciunt eiusmodi legem non habentes ipsi sibi sunt lex

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

qui ostendunt opus legis scriptum in cordibus suis testimonium reddente illis conscientia ipsorum et inter se invicem cogitationum accusantium aut etiam defendentium

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

in die cum iudicabit Deus occulta hominum secundum evangelium meum per Iesum Christum

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

si autem tu Iudaeus cognominaris et requiescis in lege et gloriaris in Deo

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

et nosti voluntatem et probas utiliora instructus per legem

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

confidis te ipsum ducem esse caecorum lumen eorum qui in tenebris sunt

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

eruditorem insipientium magistrum infantium habentem formam scientiae et veritatis in lege

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

qui ergo alium doces te ipsum non doces qui praedicas non furandum furaris

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

qui dicis non moechandum moecharis qui abominaris idola sacrilegium facis

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

qui in lege gloriaris per praevaricationem legis Deum inhonoras

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

nomen enim Dei per vos blasphematur inter gentes sicut scriptum est

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

circumcisio quidem prodest si legem observes si autem praevaricator legis sis circumcisio tua praeputium facta est

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

si igitur praeputium iustitias legis custodiat nonne praeputium illius in circumcisionem reputabitur

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

et iudicabit quod ex natura est praeputium legem consummans te qui per litteram et circumcisionem praevaricator legis es

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

non enim qui in manifesto Iudaeus est neque quae in manifesto in carne circumcisio

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

sed qui in abscondito Iudaeus et circumcisio cordis in spiritu non littera cuius laus non ex hominibus sed ex Deo est