Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

taedet animam meam vitae meae dimittam adversum me eloquium meum loquar in amaritudine animae meae

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

dicam Deo noli me condemnare indica mihi cur me ita iudices

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

numquid bonum tibi videtur si calumnieris et opprimas me opus manuum tuarum et consilium impiorum adiuves

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

numquid oculi carnei tibi sunt aut sicut videt homo et tu videbis

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

numquid sicut dies hominis dies tui et anni tui sicut humana sunt tempora

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

ut quaeras iniquitatem meam et peccatum meum scruteris

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

et scias quia nihil impium fecerim cum sit nemo qui de manu tua possit eruere

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

manus tuae plasmaverunt me et fecerunt me totum in circuitu et sic repente praecipitas me

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

memento quaeso quod sicut lutum feceris me et in pulverem reduces me

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

nonne sicut lac mulsisti me et sicut caseum me coagulasti

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

pelle et carnibus vestisti me et ossibus et nervis conpegisti me

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

vitam et misericordiam tribuisti mihi et visitatio tua custodivit spiritum meum

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

licet haec celes in corde tuo tamen scio quia universorum memineris

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

si peccavi et ad horam pepercisti mihi cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

et si impius fuero vae mihi est et si iustus non levabo caput saturatus adflictione et miseria

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

et propter superbiam quasi leaenam capies me reversusque mirabiliter me crucias

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

instauras testes tuos contra me et multiplicas iram tuam adversum me et poenae militant in me

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

quare de vulva eduxisti me qui utinam consumptus essem ne oculus me videret

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

fuissem quasi qui non essem de utero translatus ad tumulum

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi dimitte ergo me ut plangam paululum dolorem meum

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

antequam vadam et non revertar ad terram tenebrosam et opertam mortis caligine

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

terram miseriae et tenebrarum ubi umbra mortis et nullus ordo et sempiternus horror inhabitans