Romans 9

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

Кажу правду в Христі, не обманюю, як свідчить мені моє сумління через Духа Святого,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

що маю велику скорботу й невпинну муку для серця свого!

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

Бо я бажав би сам бути відлучений від Христа замість братів моїх, рідних мені тілом;

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

вони ізраїльтяни, що їм належить синівство, і слава, і заповіти, і законодавство, і Богослужба, і обітниці,

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

що їхні й отці, і від них же тілом Христос, що Він над усіма Бог, благословенний, навіки, амінь.

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

Не так, щоб Слово Боже не збулося. Бо не всі ті ізраїльтяни, хто від Ізраїля,

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

і не всі діти Авраамові, хто від насіння його, але: в Ісаку буде насіння тобі.

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

Цебто, не тілесні діти то діти Божі, але діти обітниці признаються за насіння.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

А слово обітниці таке: На той час прийду, і буде син у Сари.

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

І не тільки це, але й Ревекка зачала дітей від одного ложа отця нашого Ісака,

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

бо коли вони ще не народились, і нічого доброго чи злого не вчинили, щоб позосталась постанова Божа у вибранні

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

не від учинків, але від Того, Хто кличе, сказано їй: Більший служитиме меншому,

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

як і написано: Полюбив Я Якова, а Ісава зненавидів.

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

Що ж скажемо? Може в Бога неправда? Зовсім ні!

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Бо Він каже Мойсеєві: Помилую, кого хочу помилувати, і змилосерджуся, над ким хочу змилосердитись.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

Отож, не залежить це ні від того, хто хоче, ні від того, хто біжить, але від Бога, що милує.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Бо Писання говорить фараонові: Власне на те Я поставив тебе, щоб на тобі показати Свою силу, і щоб звістилось по цілій землі Моє Ймення.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Отож, кого хоче Він милує, і кого хоче ожорсточує.

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

А ти скажеш мені: Чого ж іще Він докоряє, бо хто може противитись волі Його?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Отже, хто ти, чоловіче, що ти сперечаєшся з Богом? Чи скаже твориво творцеві: Пощо ти зробив мене так?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Чи ганчар не має влади над глиною, щоб із того самого місива зробити одну посудину на честь, а одну на нечесть?

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

Тож Бог, бажаючи показати гнів і виявити могутність Свою, щадив із великим терпінням посудини гніву, що готові були на погибіль,

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

і щоб виявити багатство слави Своєї на посудинах милосердя, що їх приготував на славу,

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

на нас, що їх і покликав не тільки від юдеїв, але й від поган.

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

Як і в Осії Він говорить: Назву Своїм народом не людей Моїх, і не улюблену улюбленою,

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

і на місці, де сказано їм: Ви не Мій народ, там названі будуть синами Бога Живого!

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

А Ісая взиває про Ізраїля: Коли б число синів Ізраїлевих було, як морський пісок, то тільки останок спасеться,

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

бо вирок закінчений та скорочений учинить Господь на землі!

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

І як Ісая віщував: Коли б Господь Саваот не лишив нам насіння, то ми стали б, як Содом, і подібні були б до Гоморри!

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Що ж скажемо? Що погани, які не шукали праведности, досягли праведности, тієї праведности, що від віри,

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

а Ізраїль, що шукав Закона праведности, не досяг Закону праведности.

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

Чому? Бо шукали не з віри, але якби з учинків Закону; вони бо спіткнулись об камінь спотикання,

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

як написано: Ось Я кладу на Сіоні камінь спотикання та скелю спокуси, і кожен, хто вірує в Нього, не посоромиться!