Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Ось тому без виправдання ти, кожний чоловіче, що судиш, бо в чому осуджуєш іншого, сам себе осуджуєш, бо чиниш те саме й ти, що судиш.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

А ми знаємо, що суд Божий поправді на тих, хто чинить таке.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Чи ти думаєш, чоловіче, судячи тих, хто чинить таке, а сам робиш таке саме, що ти втечеш від суду Божого?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Або погорджуєш багатством Його добрости, лагідности та довготерпіння, не знаючи, що Божа добрість провадить тебе до покаяння?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Та через жорстокість свою й нерозкаяність серця збираєш собі гнів на день гніву та об'явлення справедливого суду Бога,

който ще отплати на всекиго според делата му:

що кожному віддасть за його вчинками:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

тим, хто витривалістю в добрім ділі шукає слави, і чести, і нетління, життя вічне,

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

а сварливим та тим, хто противиться правді, але кориться неправді, лютість та гнів.

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Недоля та утиск на всяку душу людини, хто чинить зле, юдея ж перше та геллена,

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

а слава, і честь, і мир усякому, хто чинить добре, юдеєві ж перше та гелленові.

Понеже Бог не гледа на лице.

Бо не дивиться Бог на обличчя!

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Котрі бо згрішили без Закону, без Закону й загинуть, а котрі згрішили в Законі, приймуть суд за Законом.

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

Бо не слухачі Закону справедливі перед Богом, але виконавці Закону виправдані будуть.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Бо коли погани, що не мають Закону, з природи чинять законне, вони, не мавши Закону, самі собі Закон,

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

що виявляють діло Закону, написане в серцях своїх, як свідчить їм сумління та їхні думки, що то осуджують, то виправдують одна одну,

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

дня, коли Бог, згідно з моїм благовістям, буде судити таємні речі людей через Ісуса Христа.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Ось ти звешся юдеєм, і спираєшся на Закона, і хвалишся Богом,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

і знаєш волю Його, і розумієш, що краще, навчившись із Закону,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

і маєш певність, що ти провідник для сліпих, світло для тих, хто знаходиться в темряві,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

виховник нерозумним, учитель дітям, що ти маєш зразок знання й правди в Законі.

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Отож, ти, що іншого навчаєш, себе самого не вчиш! Проповідуєш не красти, а сам крадеш!

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Наказуючи не чинити перелюбу, чиниш перелюб! Гидуючи ідолами, чиниш святокрадство!

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Ти, що хвалишся Законом, зневажаєш Бога переступом Закону!

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Бо через вас зневажається Боже Ймення в поган, як написано.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Обрізання корисне, коли виконуєш Закона; а коли ти переступник Закону, то обрізання твоє стало необрізанням.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

Отож, коли необрізаний зберігає постанови Закону, то чи не порахується його необрізання за обрізання?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

І необрізаний з природи, виконуючи Закона, чи не осудить тебе, переступника Закону з Писанням і обрізанням?

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Бо не той юдей, що є ним назовні, і не то обрізання, що назовні на тілі,

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

але той, що є юдей потаємно, духово, і обрізання серця духом, а не за буквою; і йому похвала не від людей, а від Бога.