Psalms 49

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Для дириґетна хору. Синів Кореєвих. Псалом.

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

Слухайте це, всі народи, візьміть до ушей, усі мешканці всесвіту,

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

і людські сини й сини мужів, разом багатий та вбогий,

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

мої уста казатимуть мудрість, думка ж серця мого розумність,

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

нахилю своє ухо до приказки, розв'яжу свою загадку лірою!

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

Чому маю боятись у день лихоліття, як стане круг мене неправда моїх ошуканців,

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

які на багатство своє покладають надію, і своїми достатками хваляться?

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

Але жодна людина не викупить брата, не дасть його викупу Богові,

за да живее вечно и да не види изтление.

бо викуп їхніх душ дорогий, і не перестане навіки,

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

щоб міг він ще жити навіки й не бачити гробу!

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Та люди побачать, що мудрі вмирають так само, як гинуть невіглас та неук, і лишають для інших багатство своє...

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Вони думають, ніби доми їхні навіки, місця їхнього замешкання з роду до роду, іменами своїми звуть землі,

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

та не зостається в пошані людина, подібна худобі, що гине!

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Така їхня дорога глупота для них, та за ними йдуть ті, хто кохає їхню думку. Села.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Вони зійдуть в шеол, і смерть їх пасе, немов вівці, а праведники запанують над ними від рання; подоба їхня знищиться, шеол буде мешканням для них...

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Та визволить Бог мою душу із влади шеолу, бо Він мене візьме! Села.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Не лякайся, коли багатіє людина, коли збільшується слава дому її,

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

бо, вмираючи, не забере вона всього, її слава не піде за нею!

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

Хоч вона свою душу за життя свого хвалить, і славлять тебе, як для себе ти чиниш добро,

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.

вона прийде до роду батьків своїх, що світла вони не побачать навіки! Людина в пошані, але нерозумна, подібна худобі, що гине!