Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Життя моє стало бридке для моєї душі... Нехай нарікання своє я на себе пущу, нехай говорю я в гіркоті своєї душі!

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Скажу Богові я: Не осуджуй мене! Повідом же мене, чого став Ти зо мною на прю?

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Чи це добре Тобі, що Ти гнобиш мене, що погорджуєш творивом рук Своїх, а раду безбожних освітлюєш?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Хіба маєш Ти очі тілесні? Чи Ти бачиш так само, як бачить людина людину?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Хіба Твої дні як дні людські, чи літа Твої як дні мужа,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

що шукаєш провини моєї й вивідуєш гріх мій,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

хоч відаєш Ти, що я не беззаконник, та нема, хто б мене врятував від Твоєї руки?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Твої руки створили мене і вчинили мене, потім Ти обернувся і губиш мене...

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Пам'ятай, що мов глину мене обробив Ти, і в порох мене обертаєш.

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Чи не ллєш мене, мов молоко, і не згустив Ти мене, мов на сир?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Ти шкірою й тілом мене зодягаєш, і сплів Ти мене із костей та із жил.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Життя й милість подав Ти мені, а опіка Твоя стерегла мого духа.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

А оце заховав Ти у серці Своєму, я знаю, що є воно в Тебе:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

якщо я грішу, Ти мене стережеш, та з провини моєї мене не очищуєш...

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Якщо я провинюся, то горе мені! А якщо я невинний, не смію підняти свою голову, ситий стидом та напоєний горем своїм!...

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

А коли піднесеться вона, то Ти ловиш мене, як той лев, і знову предивно зо мною поводишся:

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

поновлюєш свідків Своїх проти мене, помножуєш гнів Свій на мене, військо за військом на мене Ти шлеш...

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

І нащо з утроби Ти вивів мене? Я був би помер, і жоднісіньке око мене не побачило б,

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

як нібито не існував був би я, перейшов би з утроби до гробу...

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Отож, дні мої нечисленні, перестань же, й від мене вступись, і нехай не турбуюся я бодай трохи,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

поки я не піду й не вернуся! до краю темноти та смертної тіні,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

до темного краю, як морок, до тьмяного краю, в якому порядків нема, і де світло, як темрява...