Job 11

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

І заговорив нааматянин Цофар та й сказав:

Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

Чи має зостатись без відповіді безліч слів? І хіба язиката людина невинною буде?

Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

Чи мужі замовчать твої теревені, й не буде кому засоромити тебе?

Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

Ось говориш ти: Чисте моє міркування, і я чистий в очах Твоїх, Боже!

Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

О, коли б говорити став Бог, і відкрив Свої уста до тебе,

да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

і представив тобі таємниці премудрости, бо вони як ті чуда роздумування! І знай, вимагає Бог менше від тебе, ніж провини твої того варті!

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

Чи ти Божу глибінь дослідиш, чи знаєш ти аж до кінця Всемогутнього?

Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

Вона вища від неба, що зможеш зробити? І глибша вона за шеол, як пізнаєш її?

Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

Її міра довша за землю, і ширша за море вона!

Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

Якщо Він перейде й замкне щось, і згромадить, то хто заборонить Йому?

Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

Бо Він знає нікчемності людські та бачить насилля, і Він не догляне?

Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

Тож людина порожня мудрішає, хоч народжується, як те дике осля!

Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

Якщо ти зміцниш своє серце, і свої руки до Нього простягнеш,

ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

якщо є беззаконня в руці твоїй, то прожени ти його, і кривда в наметах твоїх нехай не пробуває,

Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

тож тоді ти підіймеш обличчя невинне своє, і будеш міцний, і не будеш боятись!

защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

Бо забудеш страждання, про них будеш згадувати, як про воду, яка пропливла...

И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

Від півдня повстане життя, а темрява буде, як ранок.

И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

І будеш ти певний, бо маєш надію, і викопаєш собі яму та й будеш безпечно лежати,

И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

і будеш лежати, й ніхто не сполошить, і багато-хто будуть підлещуватися до обличчя твого...

А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

А очі безбожних минуться, і згине притулок у них, а їхня надія то стогін душі!