Job 35

Тогава Елиу продължи и каза:
Και επανελαβεν ο Ελιου και ειπε
Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.
Στοχαζεσαι οτι ειναι ορθον τουτο, το οποιον ειπας, Ειμαι δικαιοτερος του Θεου;
Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?
Διοτι ειπας, Τις ωφελεια θελει εισθαι εις σε; Τι κερδος θελω λαβει εκ τουτου μαλλον παρα εκ της αμαρτιας μου;
Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:
Εγω θελω αποκριθη προς σε και προς τους φιλους σου μετα σου.
Погледни към небето и виж, гледай облаците — колко по-високи са от теб!
Αναβλεψον εις τους ουρανους και ιδε και θεωρησον τα νεφη, ποσον υψηλοτερα σου ειναι.
Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?
Εαν αμαρτανης, τι πραττεις κατ αυτου; η αν αι παραβασεις σου πολλαπλασιασθωσι, τι κατορθονεις κατ αυτου;
Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?
Εαν ησαι δικαιος, τι θελεις δωσει εις αυτον; η τι θελει λαβει εκ της χειρος σου;
Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти — само човешки син.
Η ασεβεια σου δυναται να βλαψη ανθρωπον ως σε και η δικαιοσυνη σου δυναται να ωφεληση υιον ανθρωπου.
Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.
Εκ του πληθους των καταθλιβοντων καταβοωσι κραυγαζουσιν ενεκεν του βραχιονος των ισχυρων
Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,
Αλλ ουδεις λεγει, που ειναι ο Θεος ο Ποιητης μου, οστις διδει ασματα εις την νυκτα,
който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?
Οστις συνετιζει ημας υπερ τα κτηνη της γης, και σοφιζει ημας υπερ τα πετεινα του ουρανου;
Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.
Εκει βοωσι δια την υπερηφανιαν των πονηρων, δεν θελει ομως αποκριθη.
Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.
Ο Θεος βεβαιως δεν θελει εισακουσει της ματαιολογιας, ουδε θελει επιβλεψει ο Παντοδυναμος εις αυτην
Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.
ποσον ολιγωτερον οταν συ λεγης, οτι δεν θελεις ιδει αυτον η κρισις ομως ειναι ενωπιον αυτου οθεν εχε το θαρρος σου επ αυτον.
И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?
Αλλα τωρα, επειδη δεν επεσκεφθη εν τω θυμω αυτου και δεν παρετηρησε μετα μεγαλης αυστηροτητος,
Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.
δια τουτο ο Ιωβ ανοιγει το στομα αυτου ματαιως επισωρευει λογους εν αγνωσια.