Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

 Min själ är led vid livet.  Jag vill giva fritt lopp åt min klagan,  jag vill tala i min själs bedrövelse.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

 Jag vill säga till Gud: Döm mig icke skyldig;  låt mig veta varför du söker sak mot mig.

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

 Anstår det dig att öva våld, att förkasta dina händers verk,  medan du låter ditt ljus lysa över de ogudaktigas rådslag?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

 Har du då ögon som en varelse av kött,  eller ser du såsom människor se?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

 Är din ålder som en människas ålder,  eller äro dina år såsom en mans tider,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

 eftersom du letar efter missgärning hos mig  och söker att hos mig finna synd,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

 du som dock vet att jag icke är skyldig,  och att ingen finnes, som kan rädda ur din hand?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

 Dina händer hava danat och gjort mig,  helt och i allo; och nu fördärvar du mig!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

 Tänk på huru du formade mig såsom lera;  och nu låter du mig åter varda till stoft!

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

 Ja, du utgöt mig såsom mjölk,  och såsom ostämne lät du mig stelna.

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

 Med hud och kött beklädde du mig,  av ben och senor vävde du mig samman.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

 Liv och nåd beskärde du mig,  och genom din vård bevarades min ande.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

 Men därvid gömde du i ditt hjärta den tanken,  jag vet att du hade detta i sinnet:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

 om jag syndade, skulle du vakta på mig  och icke lämna min missgärning ostraffad.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

 Ve mig, om jag befunnes vara skyldig!  Men vore jag än oskyldig, så finge jag ej lyfta mitt huvud,  jag skulle mättas av skam och skåda min ofärd.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

 Höjde jag det likväl, då skulle du såsom ett lejon jaga mig  och alltjämt bevisa din undermakt på mig.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

 Nya vittnen mot mig skulle du då föra fram  och alltmer låta mig känna din förtörnelse;  med skaror efter skaror skulle du ansätta mig.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

 Varför lät du mig då komma ut ur modersskötet?  Jag borde hava förgåtts, innan något öga såg mig,

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

 hava blivit såsom hade jag aldrig varit till;  från moderlivet skulle jag hava förts till graven.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

 Kort är ju min tid; må han då låta mig vara,  lämna mig i fred, så att jag får en flyktig glädje,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

 innan jag går hädan, för att aldrig komma åter,  bort till mörkrets och dödsskuggans land,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

 till det land vars dunkel är såsom djupa vatten,  dit där dödsskugga och förvirring råder,  ja, där dagsljuset självt är såsom djupa vatten.