Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Then Job answered and said,

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

I have heard many such things: miserable comforters are ye all.

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Shall vain words have an end? or what emboldeneth thee that thou answerest?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

I also could speak as ye do: if your soul were in my soul's stead, I could heap up words against you, and shake mine head at you.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

But I would strengthen you with my mouth, and the moving of my lips should asswage your grief.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Though I speak, my grief is not asswaged: and though I forbear, what am I eased?

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

But now he hath made me weary: thou hast made desolate all my company.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

And thou hast filled me with wrinkles, which is a witness against me: and my leanness rising up in me beareth witness to my face.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

He teareth me in his wrath, who hateth me: he gnasheth upon me with his teeth; mine enemy sharpeneth his eyes upon me.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

They have gaped upon me with their mouth; they have smitten me upon the cheek reproachfully; they have gathered themselves together against me.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

God hath delivered me to the ungodly, and turned me over into the hands of the wicked.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

I was at ease, but he hath broken me asunder: he hath also taken me by my neck, and shaken me to pieces, and set me up for his mark.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

His archers compass me round about, he cleaveth my reins asunder, and doth not spare; he poureth out my gall upon the ground.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

He breaketh me with breach upon breach, he runneth upon me like a giant.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

I have sewed sackcloth upon my skin, and defiled my horn in the dust.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

My face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Not for any injustice in mine hands: also my prayer is pure.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

O earth, cover not thou my blood, and let my cry have no place.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Also now, behold, my witness is in heaven, and my record is on high.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

My friends scorn me: but mine eye poureth out tears unto God.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

O that one might plead for a man with God, as a man pleadeth for his neighbour!

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

When a few years are come, then I shall go the way whence I shall not return.