Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

I will say unto God, Do not condemn me; shew me wherefore thou contendest with me.

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Is it good unto thee that thou shouldest oppress, that thou shouldest despise the work of thine hands, and shine upon the counsel of the wicked?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Are thy days as the days of man? are thy years as man's days,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

That thou enquirest after mine iniquity, and searchest after my sin?

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Thou knowest that I am not wicked; and there is none that can deliver out of thine hand.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Thine hands have made me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Thou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Thou hast granted me life and favour, and thy visitation hath preserved my spirit.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

And these things hast thou hid in thine heart: I know that this is with thee.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

If I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from mine iniquity.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

If I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet will I not lift up my head. I am full of confusion; therefore see thou mine affliction;

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

For it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou shewest thyself marvellous upon me.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Thou renewest thy witnesses against me, and increasest thine indignation upon me; changes and war are against me.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Wherefore then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the ghost, and no eye had seen me!

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Are not my days few? cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death;

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

A land of darkness, as darkness itself; and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.