Hebrews 7

Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

For this Melchisedec, king of Salem, priest of the most high God, who met Abraham returning from the slaughter of the kings, and blessed him;

на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

To whom also Abraham gave a tenth part of all; first being by interpretation King of righteousness, and after that also King of Salem, which is, King of peace;

без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

Without father, without mother, without descent, having neither beginning of days, nor end of life; but made like unto the Son of God; abideth a priest continually.

Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

Now consider how great this man was, unto whom even the patriarch Abraham gave the tenth of the spoils.

И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

And verily they that are of the sons of Levi, who receive the office of the priesthood, have a commandment to take tithes of the people according to the law, that is, of their brethren, though they come out of the loins of Abraham:

той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

But he whose descent is not counted from them received tithes of Abraham, and blessed him that had the promises.

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

And without all contradiction the less is blessed of the better.

И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от Този, за когото се свидетелства, че живее.

And here men that die receive tithes; but there he receiveth them, of whom it is witnessed that he liveth.

И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

And as I may so say, Levi also, who receiveth tithes, payed tithes in Abraham.

защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

For he was yet in the loins of his father, when Melchisedec met him.

И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

If therefore perfection were by the Levitical priesthood, (for under it the people received the law,) what further need was there that another priest should rise after the order of Melchisedec, and not be called after the order of Aaron?

Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

For the priesthood being changed, there is made of necessity a change also of the law.

Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

For he of whom these things are spoken pertaineth to another tribe, of which no man gave attendance at the altar.

Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

For it is evident that our Lord sprang out of Juda; of which tribe Moses spake nothing concerning priesthood.

Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

And it is yet far more evident: for that after the similitude of Melchisedec there ariseth another priest,

който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

Who is made, not after the law of a carnal commandment, but after the power of an endless life.

защото се свидетелства: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

For he testifieth, Thou art a priest for ever after the order of Melchisedec.

Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

For there is verily a disannulling of the commandment going before for the weakness and unprofitableness thereof.

понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

For the law made nothing perfect, but the bringing in of a better hope did; by the which we draw nigh unto God.

И както това не е станало без заклеване –

And inasmuch as not without an oath he was made priest:

защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

(For those priests were made without an oath; but this with an oath by him that said unto him, The Lord sware and will not repent, Thou art a priest for ever after the order of Melchisedec:)

така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

By so much was Jesus made a surety of a better testament.

При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

And they truly were many priests, because they were not suffered to continue by reason of death:

а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

But this man, because he continueth ever, hath an unchangeable priesthood.

Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

Wherefore he is able also to save them to the uttermost that come unto God by him, seeing he ever liveth to make intercession for them.

Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

For such an high priest became us, who is holy, harmless, undefiled, separate from sinners, and made higher than the heavens;

който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

Who needeth not daily, as those high priests, to offer up sacrifice, first for his own sins, and then for the people's: for this he did once, when he offered up himself.

Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

For the law maketh men high priests which have infirmity; but the word of the oath, which was since the law, maketh the Son, who is consecrated for evermore.