Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Perciò, o uomo, chiunque tu sii che giudichi, sei inescusabile; poiché nel giudicare gli altri, tu condanni te stesso; poiché tu che giudichi, fai le medesime cose.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Or noi sappiamo che il giudizio di Dio su quelli che fanno tali cose è conforme a verità.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

E pensi tu, o uomo che giudichi quelli che fanno tali cose e le fai tu stesso, di scampare al giudizio di Dio?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Ovvero sprezzi tu le ricchezze della sua benignità, della sua pazienza e della sua longanimità, non riconoscendo che la benignità di Dio ti trae a ravvedimento?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Tu invece, seguendo la tua durezza e il tuo cuore impenitente, t’accumuli un tesoro d’ira, per il giorno dell’ira e della rivelazione del giusto giudizio di Dio,

който ще отплати на всекиго според делата му:

il quale renderà a ciascuno secondo le sue opere:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

vita eterna a quelli che con la perseveranza nel bene oprare cercano gloria e onore e immortalità;

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

ma a quelli che son contenziosi e non ubbidiscono alla verità ma ubbidiscono alla ingiustizia, ira e indignazione.

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Tribolazione e angoscia sopra ogni anima d’uomo che fa il male; del Giudeo prima, e poi del Greco;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

ma gloria e onore e pace a chiunque opera bene; al Giudeo prima e poi al Greco;

Понеже Бог не гледа на лице.

poiché dinanzi a Dio non c’è riguardo a persone.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Infatti, tutti coloro che hanno peccato senza legge, periranno pure senza legge; e tutti coloro che hanno peccato avendo legge, saranno giudicati con quella legge;

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

poiché non quelli che ascoltano la legge son giusti dinanzi a Dio, ma quelli che l’osservano saranno giustificati.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Infatti, quando i Gentili che non hanno legge, adempiono per natura le cose della legge, essi, che non hanno legge, son legge a se stessi;

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

essi mostrano che quel che la legge comanda è scritto nei loro cuori per la testimonianza che rende loro la coscienza, e perché i loro pensieri si accusano od anche si scusano a vicenda.

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

Tutto ciò si vedrà nel giorno in cui Dio giudicherà i segreti degli uomini per mezzo di Gesù Cristo, secondo il mio Evangelo.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Or se tu ti chiami Giudeo, e ti riposi sulla legge, e ti glorii in Dio,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

e conosci la sua volontà, e discerni la differenza delle cose essendo ammaestrato dalla legge,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

e ti persuadi d’esser guida de’ ciechi, luce di quelli che sono nelle tenebre,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

educatore degli scempi, maestro dei fanciulli, perché hai nella legge la formula della conoscenza e della verità,

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

come mai, dunque, tu che insegni agli altri non insegni a te stesso? Tu che predichi che non si deve rubare, rubi?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Tu che dici che non si deve commettere adulterio, commetti adulterio? Tu che hai in abominio gl’idoli, saccheggi i templi?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Tu che meni vanto della legge, disonori Dio trasgredendo la legge?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Poiché, siccome è scritto, il nome di Dio, per cagion vostra, è bestemmiato fra i Gentili.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Infatti ben giova la circoncisione se tu osservi la legge; ma se tu sei trasgressore della legge, la tua circoncisione diventa incirconcisione.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

E se l’incirconciso osserva i precetti della legge, la sua incirconcisione non sarà essa reputata circoncisione?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

E così colui che è per natura incirconciso, se adempie la legge, giudicherà te, che con la lettera e la circoncisione sei un trasgressore della legge.

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Poiché Giudeo non è colui che è tale all’esterno; né è circoncisione quella che è esterna, nella carne;

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

ma Giudeo è colui che lo è interiormente; e la circoncisione è quella del cuore, in ispirito, non in lettera; d’un tal Giudeo la lode procede non dagli uomini, ma da Dio.