Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Mon âme est dégoûtée de la vie! Je donnerai cours à ma plainte, Je parlerai dans l'amertume de mon âme.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie!

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Te paraît-il bien de maltraiter, De repousser l'ouvrage de tes mains, Et de faire briller ta faveur sur le conseil des méchants?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

As-tu des yeux de chair, Vois-tu comme voit un homme?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Tes jours sont-ils comme les jours de l'homme, Et tes années comme ses années,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

Pour que tu recherches mon iniquité, Pour que tu t'enquières de mon péché,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Sachant bien que je ne suis pas coupable, Et que nul ne peut me délivrer de ta main?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Tes mains m'ont formé, elles m'ont créé, Elles m'ont fait tout entier... Et tu me détruirais!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Souviens-toi que tu m'as façonné comme de l'argile; Voudrais-tu de nouveau me réduire en poussière?

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Ne m'as-tu pas coulé comme du lait? Ne m'as-tu pas caillé comme du fromage?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Tu m'as revêtu de peau et de chair, Tu m'as tissé d'os et de nerfs;

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Tu m'as accordé ta grâce avec la vie, Tu m'as conservé par tes soins et sous ta garde.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Voici néanmoins ce que tu cachais dans ton coeur, Voici, je le sais, ce que tu as résolu en toi-même.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Si je pèche, tu m'observes, Tu ne pardonnes pas mon iniquité.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n'ose lever la tête, Rassasié de honte et absorbé dans ma misère.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Et si j'ose la lever, tu me poursuis comme un lion, Tu me frappes encore par des prodiges.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Tu m'opposes de nouveaux témoins, Tu multiplies tes fureurs contre moi, Tu m'assailles d'une succession de calamités.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Pourquoi m'as-tu fait sortir du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun oeil ne m'aurait vu;

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Je serais comme si je n'eusse pas existé, Et j'aurais passé du ventre de ma mère au sépulcre.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu'il me laisse, Qu'il se retire de moi, et que je respire un peu,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

Avant que je m'en aille, pour ne plus revenir, Dans le pays des ténèbres et de l'ombre de la mort,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

Pays d'une obscurité profonde, Où règnent l'ombre de la mort et la confusion, Et où la lumière est semblable aux ténèbres.