Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

(En maskil af Asaf.) Hvorfor har du, Gud, stødt os bort for evig, hvi ryger din Vrede mod Hjorden, du røgter?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Kom din Menighed i Hu, som du fordum vandt dig, - du udløste den til din Ejendoms Stamme - Zions Bjerg, hvor du har din Bolig.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Løft dine Fjed til de evige Tomter: Fjenden lagde alt i Helligdommen øde.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Dine Fjender brøled i dit Samlingshus, satte deres Tegn som Tegn deri.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Det så ud, som når man løfter Økser i Skovens Tykning.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Og alt det udskårne Træværk der! De hugged det sønder med Økse og Hammer.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

På din Helligdom satte de Ild, de skændede og nedrev dit Navns Bolig.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

De tænkte: "Til Hobe udrydder vi dem!" De brændte alle Guds Samlingshuse i Landet.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Vore Tegn, dem ser vi ikke, Profeter findes ej mer; hvor længe, ved ingen af os.

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Hvor længe, o Gud, skal vor Modstander smæde, Fjenden blive ved at håne dit Navn?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Hvorfor holder du din Hånd tilbage og skjuler din højre i Kappens Fold?

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Vor Konge fra fordums Tid er dog Gud, som udførte Frelsens Værk i Landet.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Du kløvede Havet med Vælde, knuste på Vandet Dragernes Hoved;

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

du søndrede Hovederne på Livjatan og gav dem som Æde til Ørkenens Dyr;

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Kilde og Bæk lod du vælde frem, du udtørred stedseflydende Strømme;

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

din er Dagen, og din er Natten, du grundlagde Lys og Sol,

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

du fastsatte alle Grænser på Jord, du frembragte Sommer og Vinter.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Kom i Hu, o HERRE, at Fjenden har hånet, et Folk af Dårer har spottet dit Navn!

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Giv ikke Vilddyret din Turteldues Sjæl, glem ikke for evigt dine armes Liv;

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

se hen til Pagten, thi fyldte er Landets mørke Steder med Voldsfærds Boliger.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Lad ej den fortrykte gå bort med Skam, lad de arme og fattige prise dit Navn!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Gud, gør dig rede, før din Sag, kom i Hu, hvor du stadig smædes af bårer,

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

lad ej dine Avindsmænds Røst uænset! Ustandseligt lyder dine Fjenders Larm!