Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

(En Salme af Asaf.) Visselig, god er Gud mod Israel; mod dem, der er rene af Hjertet!

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

Mine Fødder var nær ved at snuble, mine Skridt var lige ved at glide;

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

thi over Dårerne græmmed jeg mig, jeg så, at det gik de gudløse vel;

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

thi de kender ikke til Kvaler, deres Livskraft er frisk og sund;

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

de kender ikke til menneskelig Nød, de plages ikke som andre.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Derfor har de Hovmod til Halssmykke, Vold er Kappen, de svøber sig i.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

Deres Brøde udgår af deres Indre, Hjertets Tanker bryder igennem.

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

I det dybe taler de ondt, i det høje fører de Urettens Tale,

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

de løfter Munden mod Himlen, Tungen farer om på Jorden.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Derfor vender mit Folk sig hid og drikker Vand i fulde Drag.

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

De siger: "Hvor skulde Gud vel vide det, skulde den Højeste kende dertil?"

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Se, det er de gudløses kår, altid i Tryghed, voksende Velstand!

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Forgæves holdt jeg mit Hjerte rent og tvætted mine Hænder i Uskyld,

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

jeg plagedes Dagen igennem, blev revset på ny hver Morgen!

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Men jeg tænkte: "Taler jeg så, se, da er jeg troløs imod dine Sønners Slægt."

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

Så grundede jeg på at forstå det, møjsommeligt var det i mine Øjne,

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

Til jeg kom ind i Guds Helligdomme, skønned, hvordan deres Endeligt bliver:

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Du sætter dem jo på glatte Steder, i Undergang styrter du dem.

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Hvor brat de dog lægges øde, går under, det ender med Rædsel!

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

De er som en Drøm, når man vågner, man vågner og regner sit Syn for intet.

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Så længe mit Hjerte var bittert og det nagede i mine Nyrer,

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

var jeg et Dyr og fattede intet, jeg var for dig som Kvæg.

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Dog bliver jeg altid hos dig, du holder mig fast om min højre;

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

du leder mig med dit Råd og tager mig siden bort i Herlighed.

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Hvem har jeg i Himlen? Og har jeg blot dig, da attrår jeg intet på Jorden!

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Lad kun mit Kød og mit Hjerte vansmægte, Gud er mit Hjertes Klippe, min Del for evigt.

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

Thi de, der fjerner sig fra dig, går under, - du udsletter hver, som er dig utro.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

Men at leve Gud nær er min Lykke, min Lid har jeg sat til den Herre HERREN, at jeg kan vidne om alle dine Gerninger.