Romans 9

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

Istinu govorim u Kristu, ne lažem; susvjedok mi je savjest moja u Duhu Svetom:

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

silna mi je tuga i neprekidna bol u srcu.

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

Da, htio bih ja sam proklet biti, odvojen od Krista, za braću svoju, sunarodnjake svoje po tijelu.

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

Oni su Izraelci, njihovo je posinstvo, i Slava, i Savezi, i zakonodavstvo, i bogoštovlje, i obećanja;

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

njihovi su i oci, od njih je, po tijelu, i Krist, koji je iznad svega, Bog blagoslovljen u vjekove. Amen.

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

Ali ne kao da se izjalovila riječ Božja. Jer nisu Izrael svi koji potječu od Izraela;

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

i nisu svi djeca Abrahamova zato što su njegovo potomstvo, nego po Izaku će ti se nazivati potomstvo;

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

to jest: djeca tijela nisu i djeca Božja, nego - djeca obećanja računaju se u potomstvo.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

Evo doista riječi obećanja: U ovo ću doba doći i Sara će imati sina.

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

Ali ne samo to! I Rebeka je s jednim, s Izakom, ocem našim, zanijela.

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

Pa kad još blizanci ne bijahu rođeni niti učiniše što dobro ili zlo - da bi trajnom ostala odluka Božja o izabranju:

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

ne po djelima, nego po onome tko poziva - rečeno joj je: Stariji će služiti mlađemu,

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

kako je pisano: Jakova sam zavolio, a Ezav mi omrznu.

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

Što ćemo dakle reći? Možda da u Boga ima nepravde? Nipošto!

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Ta Mojsiju veli: Smilovat ću se komu hoću da se smilujem; sažalit ću se nad kim hoću da se sažalim.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

Nije dakle do onoga koji hoće ni do onoga koji trči, nego do Boga koji se smiluje.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Jer Pismo veli faraonu: Zato te upravo podigoh da na tebi pokažem svoju moć i da se razglasi ime moje po svoj zemlji.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Tako dakle: smiluje se komu hoće, a otvrdnjuje koga hoće.

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Da, reći ćeš mi: Što se onda još tuži? Ta tko se to volji njegovoj odupro?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Čovječe, tko si ti zapravo da se pravdaš s Bogom? Zar da djelo rekne tvorcu: "Što si me ovakvim načinio?"

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Ili zar lončar nema vlasti nad glinom da od istoga tijesta načini posudu sad časnu, sad nečasnu.

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

A što ako je Bog, hoteći očitovati gnjev i obznaniti svoju moć u silnoj strpljivosti podnosio posude gnjeva, dozrele za propast,

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

da obznani bogatstvo slave svoje na posudama milosrđa, koje unaprijed pripravi za slavu,

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

na nama koje pozva ne samo između Židova nego i između pogana?

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

Tako i u Hošeji veli: Ne-narod moj prozvat ću narodom mojim i Neljubljenu ljubljenom.

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

Na mjestu gdje im je rečeno: Vi niste moj narod prozvat će se sinovi Boga živoga.

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

Izaija pak proglasuje o Izraelu: Zaista, sinova će Izraelovih brojem biti kao pijeska morskog - Ostatak će se spasiti;

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

jer riječ će ispuniti i uskoro izvršiti Gospodin na zemlji.

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

Tako je Izaija i prorekao: Da nam Gospodin nad Vojskama ne ostavi sjeme, ko Sodoma bismo bili i Gomori nalik.

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Što ćemo dakle reći? Da pogani koji nisu tražili pravednosti stekoše pravednost, pravednost po vjeri.

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

Izrael pak koji je tražio neki zakon pravednosti, nije do zakona dopro.

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

Zašto? Jer nije tražio po vjeri, nego kao po djelima. Spotakoše se o kamen spoticanja,

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

kao što je pisano: Evo postavljam na Sionu kamen spoticanja i stijenu posrtanja. Ali tko u nj vjeruje, neće se postidjeti.