Job 32

Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

Ona tri čovjeka prestadoše Jobu odgovarati, jer je on sebe smatrao nevinim.

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

Nato se rasrdi Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, od plemena Ramova: planu gnjevom na Joba zato što je sebe držao pravednim pred Bogom;

32:3

Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

a planu gnjevom i na tri njegova prijatelja jer nisu više našli ništa što bi odgovorili te su tako Boga osudili.

32:4

А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

Dok su oni govorili s Jobom, Elihu je šutio, jer su oni bili stariji od njega.

32:5

И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

Ali kad vidje da ona tri čovjeka nisu više imala odgovora u ustima, planu od srdžbe.

32:6

И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

I progovorivši, Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, reče: "Po godinama svojim još mlad sam ja, a u duboku vi ste ušli starost; bojažljivo se zato ja ustezah znanje svoje pokazati pred vama.

32:7

Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

Mišljah u sebi: 'Govorit će starost, mnoge godine pokazat će mudrost.'

32:8

Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

Uistinu, dah neki u ljudima, duh Svesilnog mudrim čini čovjeka.

32:9

Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

Dob poodmakla ne daje mudrosti a niti starost pravednosti uči.