Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Sa svojim očima savez sam sklopio da pogledat neću nijednu djevicu.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

A što mi je Bog odozgo dosudio, kakva mi je baština od Svesilnoga?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

TÓa nije li nesreća za opakoga, a nevolja za one koji zlo čine?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Ne proniče li on sve moje putove, ne prebraja li on sve moje korake?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Zar sam ikad u društvu laži hodio, zar mi je noga k prijevari hitjela?

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Nek' me na ispravnoj mjeri Bog izmjeri pa će uvidjeti neporočnost moju!

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Ako mi je korak s puta kad zašao, ako mi se srce za okom povelo, ako mi je ljaga ruke okaljala,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

neka drugi jede što sam posijao, neka sve moje iskorijene izdanke!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Ako mi zavede srce žena neka, ako za vratima svog bližnjeg kad vrebah,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

neka moja žena drugom mlin okreće, neka s drugim svoju podijeli postelju!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Djelo bestidno time bih počinio, zločin kojem pravda treba da presudi,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

užego vatru što žeže do Propasti i što bi svu moju sažgala ljetinu.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Ako kada prezreh pravo sluge svoga il' služavke, sa mnom kad su se parbili,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

što ću učiniti kada Bog ustane? Što ću odvratit' kad račun zatraži?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Zar nas oba on ne stvori u utrobi i jednako sazda u krilu majčinu?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Ogluših li se na molbe siromaha ili rasplakah oči udovičine?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Jesam li kada sam svoj jeo zalogaj a da ga nisam sa sirotom dijelio?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

TÓa od mladosti k'o otac sam mu bio, vodio sam ga od krila materina!

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Zar sam beskućnika vidio bez odjeće ili siromaha kog bez pokrivača

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

a da mu bedra ne blagosloviše mene kad se runom mojih ovaca ogrija?

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Ako sam ruku na nevina podigao znajuć' da mi je na vratima branitelj,

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

nek' se rame moje od pleća odvali i neka mi ruka od lakta otpadne!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Jer strahote Božje na mene bi pale, njegovu ne bih odolio veličanstvu.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Zar sam u zlato pouzdanje stavio i rekao zlatu: 'Sigurnosti moja!'

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Zar sam se veliku blagu radovao, bogatstvima koja su mi stekle ruke?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Zar se, gledajući sunce kako blista i kako mjesec sjajni nebom putuje,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

moje srce dalo potajno zavesti da bih rukom njima poljubac poslao?

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Grijeh bi to bio što za sudom vapije, jer Boga višnjega bih se odrekao.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Zar se obradovah nevolji dušmana i likovah kad ga je zlo zadesilo,

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

ja koji ne dadoh griješiti jeziku, proklinjući ga i želeći da umre?

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Ne govorahu li ljudi mog šatora: 'TÓa koga nije on mesom nasitio'?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Nikad nije stranac vani noćivao, putniku sam svoja otvarao vrata.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Zar sam grijehe svoje ljudima tajio, zar sam u grudima skrivao krivicu

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

jer sam se plašio govorkanja mnoštva i strahovao od prezira plemenskog te sam mučao ne prelazeć' svoga praga?

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

O, kad bi koga bilo da mene sasluša! Posljednju sam svoju riječ ja izrekao: na Svesilnom je sad da mi odgovori! Nek' mi optužnicu napiše protivnik,

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

i ja ću je nosit' na svome ramenu, čelo ću njome k'o krunom uresit'.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Dat ću mu račun o svojim koracima i poput kneza pred njega ću stupiti."

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Ako je na me zemlja moja vikala, ako su s njom brazde njezine plakale;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

ako sam plodove jeo ne plativši i ako sam joj ojadio ratare,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

[40a] neka mjesto žita po njoj niče korov, a mjesto ječma nek' posvud kukolj raste! [40b] Konac riječi Jobovih.