Psalms 147

(По слав. 146) Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.

سَبِّحُوا الرَّبَّ، لأَنَّ التَّرَنُّمَ لإِلهِنَا صَالِحٌ. لأَنَّهُ مُلِذٌّ. التَّسْبِيحُ لاَئِقٌ.

ГОСПОД съгражда Ерусалим, събира израилевите изгнаници.

الرَّبُّ يَبْنِي أُورُشَلِيمَ. يَجْمَعُ مَنْفِيِّي إِسْرَائِيلَ.

Изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.

يَشْفِي الْمُنْكَسِرِي الْقُلُوبِ، وَيَجْبُرُ كَسْرَهُمْ.

Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име.

يُحْصِي عَدَدَ الْكَوَاكِبِ. يَدْعُو كُلَّهَا بِأَسْمَاءٍ.

Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим.

عَظِيمٌ هُوَ رَبُّنَا، وَعَظِيمُ الْقُوَّةِ. لِفَهْمِهِ لاَ إِحْصَاءَ.

ГОСПОД издига смирените, а безбожните унижава до земята.

الرَّبُّ يَرْفَعُ الْوُدَعَاءَ، وَيَضَعُ الأَشْرَارَ إِلَى الأَرْضِ.

Пейте на ГОСПОДА с благодарение, пейте псалми с арфа на нашия Бог,

أَجِيبُوا الرَّبَّ بِحَمْدٍ. رَنِّمُوا لإِلهِنَا بِعُودٍ.

който покрива небесата с облаци, приготвя дъжд за земята, прави да расте трева по планините,

الْكَاسِي السَّمَاوَاتِ سَحَابًا، الْمُهَيِّئِ لِلأَرْضِ مَطَرًا، الْمُنْبِتِ الْجِبَالَ عُشْبًا،

който дава храна на животните и на гарванчетата, които пискат към Него.

الْمُعْطِي لِلْبَهَائِمِ طَعَامَهَا، لِفِرَاخِ الْغِرْبَانِ الَّتِي تَصْرُخُ.

Той не се наслаждава в силата на коня, не благоволява в краката на мъжа.

لاَ يُسَرُّ بِقُوَّةِ الْخَيْلِ. لاَ يَرْضَى بِسَاقَيِ الرَّجُلِ.

ГОСПОД благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост.

يَرْضَى الرَّبُّ بِأَتْقِيَائِهِ، بِالرَّاجِينَ رَحْمَتَهُ.

Слави ГОСПОДА, Ерусалиме! Хвали своя Бог, Сионе!

سَبِّحِي يَا أُورُشَلِيمُ الرَّبَّ، سَبِّحِي إِلهَكِ يَا صِهْيَوْنُ.

Защото Той укрепи резетата на портите ти, благослови децата ти сред теб.

لأَنَّهُ قَدْ شَدَّدَ عَوَارِضَ أَبْوَابِكِ. بَارَكَ أَبْنَاءَكِ دَاخِلَكِ.

Установява мир в пределите ти, насища те с най-добрата пшеница.

الَّذِي يَجْعَلُ تُخُومَكِ سَلاَمًا، وَيُشْبِعُكِ مِنْ شَحْمِ الْحِنْطَةِ.

Изпраща заповедта Си на земята; словото Му тича много бързо.

يُرْسِلُ كَلِمَتَهُ فِي الأَرْضِ. سَرِيعًا جِدًا يُجْرِي قَوْلَهُ.

Дава сняг като вълна, разпръсва сланата като пепел,

الَّذِي يُعطِي الثَّلْجَ كَالصُّوفِ، وَيُذَرِّي الصَّقِيعَ كَالرَّمَادِ.

хвърля леда Си като отломъци — кой ще устои пред Неговия мраз?

يُلْقِي جَمْدَهُ كَفُتَاتٍ. قُدَّامَ بَرْدِهِ مَنْ يَقِفُ؟

Изпраща словото Си и ги разтопява, прави вятъра Си да духа и водите текат.

يُرْسِلُ كَلِمَتَهُ فَيُذِيبُهَا. يَهُبُّ بِرِيحِهِ فَتَسِيلُ الْمِيَاهُ.

Възвестява словото Си на Яков, наредбите Си и присъдите Си — на Израил.

يُخْبِرُ يَعْقُوبَ بِكَلِمَتِهِ، وَإِسْرَائِيلَ بِفَرَائِضِهِ وَأَحْكَامِهِ.

Не е постъпил така с никой друг народ и те не са познали присъдите Му. Алилуя!

لَمْ يَصْنَعْ هكَذَا بِإِحْدَى الأُمَمِ، وَأَحْكَامُهُ لَمْ يَعْرِفُوهَا. هَلِّلُويَا.