Job 8

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

فَأَجَابَ بِلْدَدُ الشُّوحِيُّ وَقَالَ:

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

«إِلَى مَتَى تَقُولُ هذَا، وَتَكُونُ أَقْوَالُ فِيكَ رِيحًا شَدِيدَةً؟

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

هَلِ اللهُ يُعَوِّجُ الْقَضَاءَ، أَوِ الْقَدِيرُ يَعْكِسُ الْحَقَّ؟

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

إِذْ أَخْطَأَ إِلَيْهِ بَنُوكَ، دَفَعَهُمْ إِلَى يَدِ مَعْصِيَتِهِمْ.

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

فَإِنْ بَكَّرْتَ أَنْتَ إِلَى اللهِ وَتَضَرَّعْتَ إِلَى الْقَدِيرِ،

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

إِنْ كُنْتَ أَنْتَ زَكِيًّا مُسْتَقِيمًا، فَإِنَّهُ الآنَ يَتَنَبَّهُ لَكَ وَيُسْلِمُ مَسْكَنَ بِرِّكَ.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

وَإِنْ تَكُنْ أُولاَكَ صَغِيرَةً فَآخِرَتُكَ تَكْثُرُ جِدًّا.

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

«اِسْأَلِ الْقُرُونَ الأُولَى وَتَأَكَّدْ مَبَاحِثَ آبَائِهِمْ،

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

لأَنَّنَا نَحْنُ مِنْ أَمْسٍ وَلاَ نَعْلَمُ، لأَنَّ أَيَّامَنَا عَلَى الأَرْضِ ظِلٌّ.

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

فَهَلاَّ يُعْلِمُونَكَ؟ يَقُولُونَ لَكَ، وَمِنْ قُلُوبِهِمْ يُخْرِجُونَ أَقْوَالاً قَائِلِينَ:

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

هَلْ يَنْمُي الْبَرْدِيُّ فِي غَيْرِ الْغَمِقَةِ، أَوْ تَنْبُتُ الْحَلْفَاءُ بِلاَ مَاءٍ؟

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

وَهُوَ بَعْدُ فِي نَضَارَتِهِ لَمْ يُقْطَعْ، يَيْبَسُ قَبْلَ كُلِّ الْعُشْبِ.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

هكَذَا سُبُلُ كُلِّ النَّاسِينَ اللهَ، وَرَجَاءُ الْفَاجِرِ يَخِيبُ،

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

فَيَنْقَطِعُ اعْتِمَادُهُ، وَمُتَّكَلُهُ بَيْتُ الْعَنْكَبُوتِ!

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

يَسْتَنِدُ إِلَى بَيْتِهِ فَلاَ يَثْبُتُ. يَتَمَسَّكُ بِهِ فَلاَ يَقُومُ.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

هُوَ رَطْبٌ تُجَاهَ الشَّمْسِ وَعَلَى جَنَّتِهِ تَنْبُتُ خَرَاعِيبُبهُ.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

وَأُصُولُهُ مُشْتَبِكَةٌ فِي الرُّجْمَةِ، فَتَرَى مَحَلَّ الْحِجَارَةِ.

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

إِنِ اقْتَلَعَهُ مِنْ مَكَانِهِ، يَجْحَدُهُ قَائِلاً: مَا رَأَيْتُكَ!

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

هذَا هُوَ فَرَحُ طَرِيقِهِ، وَمِنَ التُّرَابِ يَنْبُتُ آخَرُ.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

«هُوَذَا اللهُ لاَ يَرْفُضُ الْكَامِلَ، وَلاَ يَأْخُذُ بِيَدِ فَاعِلِي الشَّرِّ.

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

عِنْدَمَا يَمْلأُ فَاكَ ضِحْكًا، وَشَفَتَيْكَ هُتَافًا،

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

يَلْبِسُ مُبْغِضُوكَ خَزْيًا، أَمَّا خَيْمَةُ الأَشْرَارِ فَلاَ تَكُونُ».