Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

който ще отплати на всекиго според делата му:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Понеже Бог не гледа на лице.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.