Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?
Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.
Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.
Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.
Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.
Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.
Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.
Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.
Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.
Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.
Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.
Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.
Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.
Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.
И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.
В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.
Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.
Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.
Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.
Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.
Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.
Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.
Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.
Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.
Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?