Job 23

Тогава Йов отговори и каза:

Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.