Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.