Job 16

respondens autem Iob dixit

Тогава Йов отговори и каза:

audivi frequenter talia consolatores onerosi omnes vos estis

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

numquid habebunt finem verba ventosa aut aliquid tibi molestum est si loquaris

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

poteram et ego similia vestri loqui atque utinam esset anima vestra pro anima mea

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

consolarer et ego vos sermonibus et moverem caput meum super vos roborarem vos ore meo et moverem labia quasi parcens vobis

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

sed quid agam si locutus fuero non quiescet dolor meus et si tacuero non recedet a me

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

nunc autem oppressit me dolor meus et in nihili redacti sunt omnes artus mei

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

rugae meae testimonium dicunt contra me et suscitatur falsiloquus adversus faciem meam contradicens mihi

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

collegit furorem suum in me et comminans mihi infremuit contra me dentibus suis hostis meus terribilibus oculis me intuitus est

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

aperuerunt super me ora sua exprobrantes percusserunt maxillam meam satiati sunt poenis meis

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

conclusit me Deus apud iniquum et manibus impiorum me tradidit

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

ego ille quondam opulentus repente contritus sum tenuit cervicem meam confregit me et posuit sibi quasi in signum

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

circumdedit me lanceis suis convulneravit lumbos meos non pepercit et effudit in terra viscera mea

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

concidit me vulnere super vulnus inruit in me quasi gigans

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

saccum consui super cutem meam et operui cinere cornu meum

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

facies mea intumuit a fletu et palpebrae meae caligaverunt

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

haec passus sum absque iniquitate manus meae cum haberem mundas ad Deum preces

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

terra ne operias sanguinem meum neque inveniat locum in te latendi clamor meus

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

ecce enim in caelo testis meus et conscius meus in excelsis

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

verbosi mei amici mei ad Deum stillat oculus meus

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

atque utinam sic iudicaretur vir cum Deo quomodo iudicatur filius hominis cum collega suo

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

ecce enim breves anni transeunt et semitam per quam non revertar ambulo

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.