Romans 2

Ось тому без виправдання ти, кожний чоловіче, що судиш, бо в чому осуджуєш іншого, сам себе осуджуєш, бо чиниш те саме й ти, що судиш.

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

А ми знаємо, що суд Божий поправді на тих, хто чинить таке.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Чи ти думаєш, чоловіче, судячи тих, хто чинить таке, а сам робиш таке саме, що ти втечеш від суду Божого?

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

Або погорджуєш багатством Його добрости, лагідности та довготерпіння, не знаючи, що Божа добрість провадить тебе до покаяння?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Та через жорстокість свою й нерозкаяність серця збираєш собі гнів на день гніву та об'явлення справедливого суду Бога,

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

що кожному віддасть за його вчинками:

който ще отплати на всекиго според делата му:

тим, хто витривалістю в добрім ділі шукає слави, і чести, і нетління, життя вічне,

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

а сварливим та тим, хто противиться правді, але кориться неправді, лютість та гнів.

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Недоля та утиск на всяку душу людини, хто чинить зле, юдея ж перше та геллена,

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

а слава, і честь, і мир усякому, хто чинить добре, юдеєві ж перше та гелленові.

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Бо не дивиться Бог на обличчя!

Понеже Бог не гледа на лице.

Котрі бо згрішили без Закону, без Закону й загинуть, а котрі згрішили в Законі, приймуть суд за Законом.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Бо не слухачі Закону справедливі перед Богом, але виконавці Закону виправдані будуть.

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

Бо коли погани, що не мають Закону, з природи чинять законне, вони, не мавши Закону, самі собі Закон,

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

що виявляють діло Закону, написане в серцях своїх, як свідчить їм сумління та їхні думки, що то осуджують, то виправдують одна одну,

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

дня, коли Бог, згідно з моїм благовістям, буде судити таємні речі людей через Ісуса Христа.

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

Ось ти звешся юдеєм, і спираєшся на Закона, і хвалишся Богом,

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

і знаєш волю Його, і розумієш, що краще, навчившись із Закону,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

і маєш певність, що ти провідник для сліпих, світло для тих, хто знаходиться в темряві,

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

виховник нерозумним, учитель дітям, що ти маєш зразок знання й правди в Законі.

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

Отож, ти, що іншого навчаєш, себе самого не вчиш! Проповідуєш не красти, а сам крадеш!

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Наказуючи не чинити перелюбу, чиниш перелюб! Гидуючи ідолами, чиниш святокрадство!

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Ти, що хвалишся Законом, зневажаєш Бога переступом Закону!

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Бо через вас зневажається Боже Ймення в поган, як написано.

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Обрізання корисне, коли виконуєш Закона; а коли ти переступник Закону, то обрізання твоє стало необрізанням.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Отож, коли необрізаний зберігає постанови Закону, то чи не порахується його необрізання за обрізання?

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

І необрізаний з природи, виконуючи Закона, чи не осудить тебе, переступника Закону з Писанням і обрізанням?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Бо не той юдей, що є ним назовні, і не то обрізання, що назовні на тілі,

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

але той, що є юдей потаємно, духово, і обрізання серця духом, а не за буквою; і йому похвала не від людей, а від Бога.

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.