Psalms 74

Псалом навчальний, Асафів. Нащо, Боже, назавжди Ти нас опустив, чого розпалився Твій гнів на отару Твого пасовиська?

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Спогадай про громаду Свою, яку Ти віддавна набув, про племено спадку Свого, що його Ти був викупив, про ту гору Сіон, що на ній оселився,

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

підійми ж Свої стопи до вічних руїн, бо ворог усе зруйнував у святині!...

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Ревіли Твої вороги у святині Твоїй, умістили знаки за ознаки свої,

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

виглядало то так, якби хто догори підіймав був сокири в гущавині дерева...

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

А тепер її різьби ураз розбивають вони молотком та сокирами,

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Святиню Твою на огонь віддали, оселю Твого Ймення аж дощенту збезчестили...

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Сказали вони в своїм серці: Зруйнуймо їх разом! і спалили в краю всі місця Божих зборів...

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Наших ознак ми не бачимо, нема вже пророка, і між нами немає такого, хто знає, аж доки це буде...

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Аж доки, о Боже, гнобитель знущатися буде, зневажатиме ворог навіки ім'я Твоє?

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Для чого притримуєш руку Свою та правицю Свою? З середини лоня Свого їх понищ!

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

А Ти, Боже, віддавна мій Цар, Ти чиниш спасіння посеред землі!

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Розділив Ти був море Своєю потугою, побив голови зміям на водах,

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Ти левіятанові голову був поторощив, його Ти віддав був на їжу народові пустині,

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ти був розділив джерело та потік, Ти висушив ріки великі!

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Твій день, а також Твоя ніч, приготовив Ти світло та сонце,

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

всі границі землі Ти поставив, Ти літо та зиму створив!

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Пам'ятай же про це: ворог знущається з Господа, а народ нерозумний зневажує Ймення Твоє!

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Не віддай звірині душі Своєї горлиці, живої Твоїх бідарів не забудь же назавжди!

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Споглянь же на Свій заповіт, бо темноти землі повні мешкань насилля!

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Нехай не відходить пригноблений посоромленим, бідний та вбогий нехай прославляють імення Твоє!

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Встань же, о Боже, судися за справу Свою, пам'ятай про щоденну наругу Свою від безумного!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Не забудь же про вереск Своїх ворогів, про галас бунтівників проти Тебе, що завжди зростає!

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.