Psalms 49

Для дириґетна хору. Синів Кореєвих. Псалом.

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Слухайте це, всі народи, візьміть до ушей, усі мешканці всесвіту,

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

і людські сини й сини мужів, разом багатий та вбогий,

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

мої уста казатимуть мудрість, думка ж серця мого розумність,

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

нахилю своє ухо до приказки, розв'яжу свою загадку лірою!

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Чому маю боятись у день лихоліття, як стане круг мене неправда моїх ошуканців,

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

які на багатство своє покладають надію, і своїми достатками хваляться?

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

Але жодна людина не викупить брата, не дасть його викупу Богові,

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

бо викуп їхніх душ дорогий, і не перестане навіки,

за да живее вечно и да не види изтление.

щоб міг він ще жити навіки й не бачити гробу!

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

Та люди побачать, що мудрі вмирають так само, як гинуть невіглас та неук, і лишають для інших багатство своє...

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Вони думають, ніби доми їхні навіки, місця їхнього замешкання з роду до роду, іменами своїми звуть землі,

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

та не зостається в пошані людина, подібна худобі, що гине!

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Така їхня дорога глупота для них, та за ними йдуть ті, хто кохає їхню думку. Села.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Вони зійдуть в шеол, і смерть їх пасе, немов вівці, а праведники запанують над ними від рання; подоба їхня знищиться, шеол буде мешканням для них...

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Та визволить Бог мою душу із влади шеолу, бо Він мене візьме! Села.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Не лякайся, коли багатіє людина, коли збільшується слава дому її,

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

бо, вмираючи, не забере вона всього, її слава не піде за нею!

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Хоч вона свою душу за життя свого хвалить, і славлять тебе, як для себе ти чиниш добро,

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

вона прийде до роду батьків своїх, що світла вони не побачать навіки! Людина в пошані, але нерозумна, подібна худобі, що гине!

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.